Когато прецени, че атмосферата в залата е подходяща за начало на часа, Томаш стана и поздрави групата:
— И така, добро утро.
— Добро утро — отговориха в нестроен хор студентите.
Професорът направи две крачки и застана пред първите маси.
— Предишните часове, както добре си спомняте, говорихме за появата на шумерското писмо, а именно в Ур и Урук. Изучавахме клинописните надписи на глинена плочка от Урук и четохме най-древния познат художествен текст, Епос за Гилгамеш. — Още студенти влязоха в залата. — Видяхме също стела на цар Мардук и изследвахме символите на Акад, Асирия и Вавилон. После говорихме за египтяните и йероглифите и четохме откъси от „Книга на мъртвите“, надписи от храмовете в Карнак и ред папируси. — Направи пауза, за да сложи край на обобщението на изучения материал. — Днес, за да приключим частта, отнасяща се до Египет, ще видим как са били разчетени йероглифите. — Спря и се огледа наоколо. — Някой има ли идея как е станало това?
Студентите се усмихнаха, свикнали с директния и малко непохватен подход на професора да ги прикани към участие в часа.
— Чрез Розетския камък — каза една студентка, която се опитваше да остане сериозна.
Позоваването на Розетския камък като ключ за разчитането на йероглифите беше елементарен отговор.
— Да — съгласи се Томаш, явно не съвсем убеден, което изненада студентите. — Розетският камък несъмнено е изиграл своята роля, но не може да се твърди, че е единственият фактор. И дори не най-важният.
Заинтригуваните лица в залата се увеличиха. Студентката, която бе отговорила на въпроса, посърна и замълча унило. Но други се размърдаха по столовете.
— Как така, господине? — престраши се една студентка, нисичка дебеланка с очила, която се включваше активно във всички дискусии. Изглеждаше от праволинейните, сигурно беше набожна католичка. — Нима Розетският камък не е послужил като ключ за разгадаването на смисъла на йероглифите?
Томаш се усмихна. Подценяването на значението на Розетския камък, подчертано от тона му, бе предизвикало очаквания ефект. Бе събудил аудиторията.
— Да, помогнал е донякъде. Но това съвсем не изчерпва въпроса. — Друга студентка влезе в залата и професорът я погледна за миг разсеяно. — Както знаете, векове наред… — Поколеба се, задържайки вниманието си върху новодошлата. — Ммм… векове наред… йероглифите… — Никога преди не беше виждал това момиче. — Йероглифите са били… ммм… огромна загадка. — Непознатото момиче седна на последния ред, отделно от другите, и в момента всички я наблюдаваха. — Ммм… йероглифите… най-древните от тях… — Имаше разкошно тяло и руса коса, която се стелеше по раменете на лъскави и буйни къдрици. — И така… първите йероглифи се отнасят до… ммм… три хиляди години преди Христа. — Томаш си наложи да се съсредоточи в материала и да отвърне поглед от момичето; недопустимо бе да се прехласва така и да заеква. — Йероглифите… ммм… били използвани в почти непроменен вид повече от три хиляди години, докато в края на IV век от н.е. внезапно излезли от употреба в рамките на едно поколение. И знаете ли защо?
Всички мълчаха.
— Египтяните изпаднали в амнезия? — направи опит да се пошегува един студент от малкото момчета в групата.
Разнесе се лек смях, момичетата го намираха за интересен.
— Заради християнската църква — обясни професорът, усмихвайки се насила. — Християните забранили на египтяните да използват йероглифите. Искали да сложат край на езическото им минало, да ги накарат да забравят Изида, Озирис, Анубис, Хор и цялата огромна свита от богове. Промяната била толкова радикална, че познанието за древното писмо просто изчезнало. — Професорът махна рязко. — Фу! — духна той над обърнатата си длан. — Никой вече не знаел какво означават йероглифите и древната египетска писменост просто била забравена. — Томаш се осмели едва сега, след като бяха минали няколко минути, да хвърли бегъл поглед към новодошлата. — Интересът към йероглифите потънал в дълбок зимен сън, за да се събуди отново едва към края на XVI век, когато, под влиянието на една загадъчна книга, Хипнеротомахия Полифили от Франческо Колона1, папа Сикст V наредил да бъдат поставени египетски обелиски на кръстовищата на новите булеварди в Рим. — Приличаше му на богиня, но не и от типа на Изида, разбира се. — Учените предприели опити да разчетат древната писменост, но нищо не разбирали, мислили, че това са семаграми, знаци, представящи предмети и понятия. — По-скоро беше от типа на северните богини. — Когато Наполеон нахлул в Египет, по негова заповед пристигнал екип от историци и учени с мисия да картографират, обозначат и проучат всичко, което намерят. — Нещо като куртизанка за забавление по време на пиршествата на Тор и Один. — Този екип пристигнал в Египет през 1798 г., а на следващата година бил повикан от войници, лагеруващи във Форт Жулиен в делтата на Нил, за да види нещо, което открили близо до градчето Розета. — Русокосата имаше тюркоазносини очи, млечнобяла кожа и излъчваше пищна красота, от онзи тип, който особено допада на мъжете и никак — на жените. — Войниците получили заповед да съборят стената, за да влязат в крепостта, където се намирала обсадената военна част, и така попаднали на вграден в стената камък с три различни надписа. — Томаш реши, че става въпрос за чужденка, в Португалия рядко се срещаха толкова светли, русокоси жени. — След като разгледали камъка, френските учени идентифицирали гръцки знаци, демотическо писмо2 и йероглифи. Те стигнали до заключението, че става въпрос за един и същи текст на трите езика и веднага разбрали значението на откритието. — Дали е германка? — Проблемът е, че скоро след това британските войски разбили французите в Египет и камъкът, който трябвало да бъде изпратен в Париж, в крайна сметка заминал за Британския музей в Лондон. — Би могла да бъде италианка или французойка, но Томаш заложи на северна страна. — Преводът на гръцкия текст показал, че камъкът съдържа декрет на египетските жреци, събрали се, за да отбележат благодеянията, сторени на народа от фараона Птолемей, и да изразят почитта си към владетеля. — Можеше да е холандка и дори англичанка, но Томаш имаше усещането, че идва от Германия, нямаше нищо общо с познатия тип „кобила“ или „крава“, по-скоро бе манекенка, красива и блестяща, оживяла корица на списание. — И така, английските учени стигнали до извода, че ако другите надписи съдържат същия едикт, то тогава лесно биха могли да дешифрират текстовете с демотическо и йероглифно писмо.