— Възможно ли е този Гера да е някой друг Христобал?
— Не, от писмото на херцога става ясно, че този Гера е нашият Колумб. Ето вижте. — Нагласи ксерокопието така, че да може Молиарти да го види. — Херцогът е написал: „По същото време Христобал Гера и Педро Алонсо Ниньо заминаха с флотилията на Охеда и Хуан де ла Коса, както може да потвърди този свидетел“. — Томаш се взря в Молиарти. — Както знаете, този Христобал, който е направил открития с Ниньо, Охеда и Де ла Коса, е Колумб.
— Може да е несъответствие или грешка.
— Несъответствие наистина има, но не вярвам, че става дума за грешка. И знаете ли защо? — Разлисти отново документите и намери две ксерокопия. Показа едното от тях на американеца. — Това е извлечение от първото издание на Legatio Babylonica92 от Пиетро Мартире д’Ангиера, публикувано през 1515 г. В този текст Д’Ангиера идентифицира Колумб така: Colonus vero Guiarra. И понеже vero означава „в действителност“, Д’Ангиера съобщава, че Колумб, Колом и Коломо, Колон и Колонус, а също и Гера, всъщност се казва Гиара. — Показа и второто ксерокопие. — А това тук е откъс от второто издание на Legatio Babylonica от 1530 г., озаглавено Psalterium. Тук същият израз е леко променен. Появява се като Colonus vero Guerra. — Потърси припряно друг лист. — А това тук е документ тридесет и шест от архива в Симанкас с дата 28 юни 1500 година. Документът представлява нареждане, отправено към някой си Алфонсо Алварес, комуто „негови величества заповядват да замине заедно със Стовал Гера до новооткритите земи“. — Погледна към Молиарти. — И отново фамилното име е Гера.
— В три документа е наречен Гера — отбеляза американецът.
— Четири — поправи го Томаш, съсредоточавайки се върху записките. — След смъртта на Колумб синът му Диого Колом започнал процес срещу кастилската корона, известен като Pleyto con la Corona, в който се опитал да защити правата на баща си. Разпитът на свидетелите започнал през 1512 година на карибския остров Испаньола и продължил през 1515 година в Севиля. Всички моряци и капитани, участвали в откриването на Америка, били изслушани по време на този процес, давайки показания под клетва с ръка на Библията. — Извади друг лист от свитъка. — Това е копие на показанията на лоцман Николас Перес. Той е заявил в съда, с ръка върху Библията, че истинското фамилно име на Колумб е Гера.
— Всъщност искате да кажете, че по негово време Колумб не е бил известен като Колумб, а като Гера.
— Не точно това. Казвам, че неясно защо е бил известен под няколко имена, но Колумб не е сред тях. — Махна неопределено. — Всъщност няма документи за престоя на Колумб в Португалия, доста странен факт наистина, но доколкото успях да разбера, той е бил известен тук като Колом и Колон. Заминал за Испания през 1484 г., където станал Коломо. Едва осем години по-късно кастилците започнали да го наричат Колон.
— Осем години по-късно?
— Да. Първият испански документ, в който се появява изписано името Колон, без ударение върху о, е Provisiyn93, от 30 април 1492 г. И едва след смъртта на мореплавателя, през 1506 г., добавили ударението върху второто о на Колон и така станало Колòн.
— Кристòбал Колòн.
— Да. Но всъщност дори и малкото име на Колумб има своя история. Португалците умишлено го наричали Кристофон или Кристофан, докато италианците предпочитали Кристофоро. Любопитно е, че Пиетро д’Ангиера в двайсетте и две писма, които написал, споменавайки Колумб, винаги го е наричал Кристофон Колонус и никога Кристофоро. Когато се подготвял Договорът от Тордесиляс, папа Александър VI издал две були под общото име Inter caetera94, при което утвърдил кастилската версия на името. В първата була, от 3 май 1493 година, нарекъл мореплавателя Кристофон Колон, а във втората, от 28 юни — Кристофоро Колон. Тази еволюция е интересна, защото очевидно се наблюдава същото развитие, както при португалското Кристофон или Кристован; употребата на латинското Кристофоро е довела до появата на антропонимите Кристован в португалския и Кристобал в кастилския.
92
93
94