— Основавайки се на факта, че обозначеното име е на Птолемей, той предположил, че този символ, първият от картуша, отговаря на първия звук от името на фараона, р. — Нарисува до него полусфера с основата надолу 
— След това приел, че този символ, вторият от картуша, е едно t. — Томаш нарисува легнал лъв в профил 
— Това лъвче, според него, представя l. — Нов символ, този път две хоризонтални успоредни линии, плавно съединени от лявата им страна 
— Тук решил, че е открил едно m. — Сега два ножа един до друг, обърнати вертикално 
— Тези ножове биха били едно i. — И накрая добави една изправена кука 
. — А този символ представя os. — Обърна глава и изгледа групата. — Виждате ли? — Посочи скицираните рисунки на дъската и засрича с насочен показалец. — Р, t, l, m, i, os. Птлмиос. Птолемей. — Пак погледна студентите, усмихвайки се на очарования израз по младежките лица. — Днес знаем, че в повечето случаи той е улучил в звуците. — Отдръпна се от дъската и се приближи до първия ред. — И дотук, мили мои, свършва ролята на Розетския камък. — Изчака да свикнат с мисълта. — Наистина много важна първа стъпка, но главното тепърва предстояло. След като приключил с първия прочит на йероглифите от картуша, Томас Йънг потърсил потвърждения. Открил друг картуш в храмовия комплекс в Карнак, в Тива, и стигнал до заключението, че става въпрос за името на Птолемеевата царица, Береника. И тук улучил звуците. Но Йънг решил, че фонетичните транскрипции са валидни само за чужди имена, какъвто бил случаят с Птолемеевата династия, потомци на един от пълководците на Александър Велики и следователно с чужд произход, и не довел изследването си докрай. В резултат на това кодът не бил разбит, а само успешно атакуван.
— Не разбирам — прекъсна дебеланката с очилата. — Защо не е продължил по-нататък? Какво го е накарало да мисли, че само чуждите имена са фонетично представени?
Професорът се поколеба, преди да отговори на въпроса.
— Вижте, това е като китайския — каза най-сетне. — Някой знае ли китайски?
Групата се разсмя.
— Много добре, стана ми ясно, че никой не разбира китайски. Няма значение. Китайският език, както всички знаете, има идеографска писменост, в която всеки символ представя понятие, не звук. Този вид писменост се сблъсква с трудността да изобретява символи за всяка нова дума. Докато ние, при появата на нова дума, трябва само да прегрупираме съществуващите вече фонетични символи, то китайците са заставени да измислят нови символи, което в крайна сметка означава, че би трябвало да запаметяват хиляди символи. Как според вас са се справили с този проблем?
— Вземали са хапчета за усилване на паметта… — подметна шегаджията.
— Фонетизирали са писмеността — отвърна професорът, без да обръща внимание на неуместната шега. — Всъщност старите идеографски символи се запазили, но в случаите с нови думи, за да не се налага да въвеждат нови символи, те комбинирали вече съществуващите символи по фонетичен модел. Например думата Мозамбик. На кантонски китайски числото три се казва „зам“ и се изписва с три хоризонтални чертички. — Томас отиде до дъската и драсна три къси чертички под вече изписаните йероглифи. — Когато се наложило да изпишат думата Мозамбик, потърсили символа за три, „зам“, и го поставили вместо втора сричка в думата Мозамбик. Разбрахте ли? — Огледа се и разбра, че идеята беше възприета. — Всъщност Йънг решил, че нещата са се развили по същия модел и при египтяните. Подобно на китайците, те имали писменост от типа на идеографското писмо, но при появата на нови думи като Птолемей например, вместо да измислят нови символи, прилагали фонетичния принцип към вече съществуващите символи. Що се отнася до другите думи, Йънг решил, че става въпрос наистина за семаграми, поради което не се е и опитал да стигне до звуци.