— Значи името му е Колонус?
Португалският историк наведе глава и се намръщи скептично.
— Може би. Но Колонус може да е само поредният псевдоним. Да си припомним написаното от Ернандо: Много имена бихме могли да споменем, които по скрита причина са поставени като знак за онова, което би трябвало да се случи, както и за онова, което се отнася до предсказаното. Тоест мореплавателят е избрал имена, свързани с пророчества.
— Какво пророчество би могло да се свърже с името Колонус?
— Ернандо отговаря и на този въпрос: Молейки се Христос да му помага и пази в това опасно пътуване, той замина със своите хора, та от индианските народи да стори и чеда на Светата църква в небесата; и вярвайте, много чеда души на небето станаха и населяват рая благословени. С други думи, името Колонус е било избрано, защото носи в себе си пророчеството за колонизирането и покръстването в христовата вяра на индианците.
— Наистина ли? — промърмори Молиарти, без да е убеден. — Това ли е откритието на професор Тошкано според вас?
— Не се и съмнявам, че оставяйки посланието: Colom, nomina sunt odiosa, Тошкано е искал да каже, че споменаването на името Колом е било неуместно.
— Само това ли?
— Мисля, че има още неща за разгадаване. Както вече споменах, фразата Nomina sunt odiosa се употребява в контекста в смисъл, че не трябва лекомислено да се споменават имена на хора, когато става въпрос за срамни обстоятелства или важни дела. Струва ми се, че професор Тошкано намеква за връзка между Колом и някакъв факт от голямо значение.
— Откриването на Америка.
— Но ние вече знаем за тази връзка, Нелсън. Допускам, че Тошкано е имал предвид друго нещо, което не е общоизвестно.
— Какво?
— Ако знаех, драги, вече щях да съм ви казал, нали?
Американецът се размърда на пейката неспокойно.
— Знаете ли, Том — подхвана той, — това няма нищо общо с откриването на Бразилия.
— Очевидно.
— Тогава защо професор Тошкано си е губил времето с Колумб?
— Колом.
— Whatever100. Защо е пилял наши пари за това изследване?
— Не знам. — Томаш положи лявата си длан на гърдите. — Не виждам никаква връзка между тези проучвания на професор Тошкано и откриването на Бразилия. Което поставя пред нас един конкретен въпрос. Струва ли си да продължавам с това изследване? Защото, каквото и да е открил Тошкано, явно не можем да го публикуваме до 22 април, тъй като няма връзка с честването на годишнината от пътуването на Педро Алвареш Кабрал. — Погледна Молиарти в очите. — Искате ли да продължа проучването?
Американецът въобще не се поколеба.
— Разбира се — потвърди той. — Фондацията ще иска да разбере за какво са били харчени парите ѝ през цялото това време.
— Което ни отвежда до втория въпрос. Няма какво повече да проучвам.
— Как така? Ами документите и записките на професор Тошкано?
— Какви документи, какви записки? Прегледал съм всичко, което открих в Бразилия.
— Но той е проучвал много неща в Европа.
— Е, това е друго. Къде е ходил?
— В Националната библиотека и Торе ду Томбо101 в Лисабон. После пътува в Испания и Италия.
— Какво е търсил?
— Никога не е споменавал.
Томаш остана замислен и зарея поглед из изящните сводове, опасващи вътрешния двор.
— Хм — прошепна. — Къде са записките му?
— Предполагам, че са в дома му, при жена му.
— Искали ли сте ѝ тези документи? Те имат огромно значение за проучването.
Молиарти поклати глава.
— Не.
— Не сте ли? — учуди се Томаш. — Защо?
Лицето на американеца потръпна в нервна гримаса.
— Знаете ли, неясните увъртания на професор Тошкано създаваха огромно напрежение между нас. Непрекъснато спорехме, защото искахме периодични отчети за работата му, а той отказваше да ги прави. Естествено това напрежение се предаде и на жена му, с която отношенията също се усложниха.
Томаш се разсмя.
— С други думи, тя не иска да ви види.
Молиарти въздъхна недоволно.
— Точно така.
— Какво ще правим в такъв случай?
— Ще отидете вие.
— Аз?
— Разбира се. Тя не ви познава. Не знае, че работите за фондацията.
— Съжалявам, Нелсън, но не мога да го направя. Искате да отида в дома на покойника и да излъжа вдовицата.
— Каква е алтернативата?
— Не знам. Говорете с нея, изяснете нещата, разберете се.
100
101