Томаш се разсмя, като си представи сцената, в която шкембести полицаи изхвърляха Молиарти от сградата.
— Върна ли се?
— Като почина Мартиньо, се навърташе наоколо като разгонен пес. Но после изчезна, повече не съм го мяркала наоколо.
Томаш прокара ръка по косата си, готвейки се да насочи разговора към онова, което го беше довело тук.
— Вие ме заинтригувахте. Нямам търпение да узная нещо повече за това изследване на вашия съпруг — отговори. — Знаете ли къде е съхранявал събрания материал?
— Сигурно е в кабинета. Искате ли да го видите?
— Да, разбира се.
Жената го поведе по коридора, влачейки увисналите краища на пеньоара по дъбовия под; имаше разковани дъски, виждаха се дълбоки пукнатини. Преминаха из целия коридор, потънал в тягостен полумрак, и влязоха в кабинета. Навсякъде имаше натрупани книги, цареше бъркотия; виждаха се томове по рафтовете и по пода, книгите бяха толкова много, че човек трудно можеше да се придвижи между тях.
— Не обръщайте внимание на бъркотията — каза домакинята, промъквайки се между разпръснатите книги. — Не съм имала нито време, нито желание да подредя кабинета на мъжа си.
Мадалена Тошкано отвори първото чекмедже и го прегледа набързо; отвори друго чекмедже, погледна в него и го затвори. Потърси в един шкаф и най-сетне възкликна доволно, беше открила онова, което търсеше. Извади оттам светлокафява картонена кутия, с името на японски производител на електроуреди, напечатано отстрани; в кутията имаше много документи, а най-отгоре стоеше зелена папка с думата Colom, изписана небрежно на корицата.
— Ето, тук е — каза жената, като издърпа кутията от шкафа.
Томаш пое кутията внимателно, сякаш в нея имаше съкровище. Беше тежка. Занесе я до едно по-свободно кътче в кабинета, остави я и седна на пода с кръстосани крака, надвесен над документите.
— Бихте ли светнали лампата? — помоли той.
Мадалена натисна електрическия ключ и бледа жълтеникава светлина освети кабинета, хвърляйки призрачни сенки по пода и шкафовете. Томаш потъна в документите и загуби представа за време и пространство, забрави къде се намира, глух за коментарите на госпожата, отнесен в далечна действителност, изгубен в един само негов си свят, негов и на Тошкано. Ксерокопията и записките летяха пред очите му; отдясно подреждаше тези, които му се струваха важни, отляво отиваха онези, които в момента му се струваха излишни. Разпозна репродукции на Histôria de Los Reys Catôlicos103 от Берналдес; Histôria General y Natural de Las lndias104 от Овиедо; Psalterium от Джустиниани; Histôria del Almirante105 от Ернандо Колон; откъси от книги на Муратори, копие от завещанието на Колумб, Raccolta di Documenti е Studi106 Anotaciones107 и документа Асерето. Имаше и едно копие от писмо на Тосканели и няколко писма, подписани от самия Колом. За да бъде списъкът с документи пълен, липсваше само Paesi nuovamente retrouvati от Фраканцано да Монталбодо, но Томаш вече знаеше, че Тошкано го беше открил в Рио де Жанейро.
Тъмният плащ на нощта се беше спуснал над града, когато посетителят се върна към настоящето. Осъзна, че беше забравил да обядва и че се намира сам в кабинета, седнал на пода сред разхвърляните наоколо документи. Подреди нещата в кутията и понечи да се изправи. Мускулите на гърба и краката не реагираха веднага, сковани от неудобната поза. Почти куцукайки, той прекоси коридора и отиде в хола. Мадалена си беше полегнала на дивана, заспала с книга за ренесансовото изкуство в скута си. Томаш се прокашля неловко.
— Госпожо — прошепна. — Госпожо.
Жената отвори очи и седна, разтърсвайки глава, за да се разбуди.
103
104
105
106
107