— И не се ли е намерил човек, който да го направи? — попита очилатата многознайка.
— Разбира се, появил се Жан-Франсоа Шамполион — отзова се професорът. — Талантлив езиковед, освен това владеел и много езици…
— Бил ли е добър самарянин?
Шегаджията пак се проявяваше.
— Не, но изучил редица езици, включително санскритски, зенд, коптски и пахлеви, освен обичайните, и то с една-единствената цел — да е подготвен, когато един ден реши да се изправи срещу йероглифите. — Томаш отново се загледа в русокосото момиче, седнало в дъното на залата, и се запита какво търси тук. Студентка ли е? Дали наистина е чужденка? И ако е чуждестранна студентка, дали разбираше онова, което той в момента обяснява? В действителност момичето изглеждаше невероятно съсредоточено и професорът се зарече така да предаде материала, че да ѝ остави незаличими спомени от наученото. Ще си тръгне оттук, способна да разчита йероглифи, реши Томаш. — И така, нашият приятел Шамполион приложил метода на Йънг при други картуши, а именно при тези на Птолемей и Клеопатра, и то с добър успех. Разчел и споменатото име на Александър. Но проблемът бил в това, че всички имена били от чужд произход, което затвърдило убеждението, че фонетичният прочит се прилагал само в случаите с думи, които не принадлежали към традиционната египетска лексика. Но всичко се променило през септември на 1822 година. — Томаш направи пауза, за да наблегне на драматичното разкритие, което щеше да направи. — По онова време Шамполион получил достъп до релефите в храма в Абу Симбел, предхождащи гръко-римския период, което означавало, че нито едно от съдържащите се там имена не би могло да има чужд произход. — Томаш огледа студентите и реши, че трябва да направи някои допълнителни разяснения. — Предизвикателството пред Шамполион било много голямо. В случай че успеел да дешифрира някои от тези йероглифи, датиращи от периода преди чуждото влияние, той е щял да докаже, че древната египетска писменост не се основавала на семаграми, както винаги се е смятало, а по-скоро на фонетични символи. И тогава загадката на тайнственото писмо най-сетне щяла да бъде разбулена. Проблемът обаче си оставал: дори и да докажел, че това са фонетични символи, как би могъл да разчете йероглифите, след като не познавал звуците, съответстващи на тези символи? — Остави въпроса да виси във въздуха, за да подчертае сложността на задачата, пред която бил изправен френският лингвист. — Нашият приятел обаче бил човек дързък и талантлив, затова се заел да изследва внимателно текста, съдържащ се в релефите. След като изучил подробно всички йероглифи, решил да се съсредоточи най-вече върху един определен картуш. — Томаш се приближи до дъската и изписа четири йероглифа в картуш: 
— Двата първи йероглифа му били непознати, но другите Шамполион вече бил срещал в изследваните от него картуши на Птлмиос и на Алксентр, или Александър. — Посочи последния йероглиф. — В тях този символ съответствал на s. Шамполион решил, че принципно последните два звука от картуша в Абу Симбел са дешифрирани. — Написа на дъската буквата от латинската азбука, съответстваща на идентифицирания звук, после я повтори и постави въпросителни знаци на местата на първите два йероглифа. Едно енигматично? — ?-s-s се появи на бялата повърхност. Томаш се обърна към групата, сочейки двата въпросителни знака. — Липсват първите два йероглифа. Кои може да са? Кои са тези звуци? — След това посочи първия йероглиф от картуша. — Взирайки се внимателно в този кръгъл йероглиф с точка в средата, Шамполион решил, че прилича на слънце. Експериментирайки с тази хипотеза, той се опитал да си представи съответния звук. Спомнил си, че в коптския „слънце“ се произнася като ra, и решил да постави га на мястото на първия въпросителен знак. — Томаш изтри първия въпросителен знак и на негово място написа га, така че на дъската остана изписано ra-?-s-s. — А сега? С какво да замести втория въпросителен знак? Шамполион се заел с въпроса и стигнал до едно просто решение. Независимо от това коя дума била изписана там, фактът, че е оградена в картуш, показвал ясно, че пред него е име на фараон. Но чие име на фараон започвало с ra и завършвало с две s? — Въпросът увисна над смълчаната аудитория. — И тогава му хрумнала друга мисъл, една дръзка и необикновена идея. — Направи последна пауза, за да разпали любопитството. — А защо не едно m? — Томаш се обърна към дъската, изтри въпросителния знак и написа едно т на негово място. Студентите видяха ra-m-ss да изниква пред тях; Томаш ги изгледа с триумфална усмивка, със светнали от гордост очи на човек, който бе разбил кода на йероглифите.