ПРЕКАРА СУТРИНТА В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА, правейки справки в източници, които му се сториха полезни, предвид онова, което беше видял в дома на професор Тошкано. В паузите между една и друга справка из книгите, той непрекъснато опитваше да дешифрира секретния код на сейфа. Около обяд отскочи до копирния център в „Аполо 70“ и взе готовите страници на копираните документи, които беше оставил там предишната вечер. Взе и кутията с оригиналите и я сложи в колата. Отиде до дома на Мадалена Тошкано, предаде ѝ кутията и прибра личната си и кредитната карта, които беше оставил като гаранция. Раздели се с вдовицата с обещанието да се върне веднага щом разгадае ребуса на сейфа. Когато излезе на улицата, вече беше един следобед; той извади мобилния си телефон и се обади на Лена, която му обеща сьомга за обяд.
Отиде до „Латино Коельо“ и изкачи на един дъх стъпалата, спирайки едва когато се озова в прегръдките на шведката; двамата нетърпеливо започнаха да се разсъбличат още на вратата, преди да я затворят. Трепереха от възбуда, желанието изгаряше кожата им и те смъкваха дрехите в неудържим копнеж, обзети от нетърпение да усетят топлите си задъхани тела вплетени едно в друго, влажни и жадни, изнемогващи от желание, тръпнещи и ненаситни; затъркаляха се по пода в хола, ту тя отгоре, ту той върху нея, въздишайки и стенейки; той притискаше огромните ѝ гърди, изпълнен с еротична похот, напълнил неспокойни шарещи ръце, заравяше се в желатинената им повърхност, изстискваше неистово зърната; накрая се сляха и експлодираха с вик на облекчение, изтръгнал се от горящата в огън плът, сред несдържани възклицания и задъхани стенания.
Обядваха по халати, лениви, отпуснати, със сита плът. По принцип Томаш не обичаше сьомга, но шведката я беше приготвила по скандинавска рецепта, която притъпяваше специфичния ѝ остър вкус.
— Как се казва това? — попита той, докато се наслаждаваше на сьомгата.
— Gravad lax108 — беше отговорът.
— Как я правиш толкова вкусна?
— О, това е стара шведска рецепта — отговори тя. — Оставих сьомгата да се маринова два дни със захар, сол и… ммм… и още нещо, което не знам как се казва на португалски.
— А зеленчукът?
— Gubbrora.
— Гу… какво?
— Gubbrora. Това е smorgasbord109 от аншоа, цвекло, лук, каперси и жълтък. А сосът на gravad lax е със сладко-кисела горчица и магданоз. Харесва ли ти?
— Да — потвърди той, поклащайки глава одобрително. — Вкусно е.
Замълчаха и се отдадоха на ядене. Сьомгата наистина беше много вкусна, Томаш никога не беше опитвал така приготвена риба. На масата се чуваше само потракването на приборите. Тишината започна да става тягостна, неловка, сякаш сексът беше изразходвал цялата им енергия и нямаше какво да си кажат, а храната беше удобен претекст, за да мълчат.
— Обичаш ли ме? — попита го шведката, наблюдавайки го между лъскавите руси кичури, спускащи се по лицето ѝ.
— Разбира се, мой малък викинг. Много те обичам.
Томаш вече не можеше да различи истината от лъжата. Тя го питаше и той казваше онова, което смяташе, че любовницата му иска да чуе. И понеже знаеше, че убедеността, с която произнася думите, е важна, убеди сам себе си, че наистина я обича. Естествено той обичаше Конщанса, беше изключено да изостави жена си. Вярно бе, че в някои моменти на екстаз с Лена допускаше възможността, представяше си, че оставя жена си и че я сменя с любовницата си, но веднага щом се върнеше в нормалното си състояние, тази вероятност се разсейваше, превръщаше се в най-обикновено бълнуване, в каприз на страстта, на ефимерната екзалтация на сладострастието. Може би не толкова обичаше Лена, колкото я желаеше; не желаеше само тялото ѝ, макар тялото да беше важен елемент от уравнението; желаеше компанията ѝ, бягството от действителността, което тя беше за него, енергията, която му предаваше, за да заздрави брака си, колкото и невероятно да изглеждаше това. Обичаше Конщанса и може би обичаше Лена, но по различен начин, допустимо притворно; може би бъркаше любовта с желанието да я има при себе си, да се наслаждава на пищното ѝ тяло, да се оставя да го отведе към алтернативни измерения, към действителност, където нямаше тризомия 21, нито сърдечни проблеми, нито липса на внимание от страна на жена му, която изцяло се отдаваше на нуждаещата се от специални грижи дъщеря.
108
109