— Как върви изследването? — попита шведката, размахвайки вилица с парче забодена сьомга. — Има ли напредък?
Интересът ѝ към проучването беше искрен, бе забелязал Томаш. В началото това го учуди, не предполагаше, че нещо толкова сериозно би могло да събуди любопитството ѝ; но вниманието, което посвещаваше на работата му, го ласкаеше; и нещо още по-важно, поддържаше разговорите им като обща тема, която правеше връзката между двамата по-силна.
— Вчера ходих до дома на професор Тошкано. Вдовицата ми позволи да направя ксерокопия на всички документи и записки, събирани през последните години.
— О! — възкликна тя доволно. — Добър ли беше материалът?
— Прекрасен. — Наведе се от стола и взе чантата. Извади бележника и започна да го прелиства. — Но явно най-ценното се съхранява в сейф. — Намери шифрованото послание и го показа на любовницата си. — Проблемът е, че за да получа достъп до сейфа, ще трябва да разгадая тази главоблъсканица.
Лена се наведе и разгледа шифъра.
— Нищо не разбирам. Ще можеш ли да се справиш с него?
— Какво друго мога да направя? — каза Томаш и отново се надвеси над папката. — Има само един начин. — Извади някаква синя книга от папката. — Ще използвам фреквентна таблица.
Сложи книгата на масата; беше на английски и се казваше Cryptanalysis110.
— Това ли е фреквентната таблица? — попита Лена, гледайки към корицата, където се виждаха квадратчета, напомнящи кръстословица.
— Това е книга с най-различни фреквентни таблици. — Отвори томчето и потърси страницата. Когато я намери, Томаш я показа на любовницата си. — Виждаш ли? Има таблици на английски, немски, френски, италиански, испански и португалски.
— И с тези таблици можеш да откриеш ключ за всяко шифровано съобщение?
Томаш се разсмя.
— Не, богиньо моя. Само заместващия шифър.
— Какво означава това?
— Има три вида шифри. Скрити, транспозиционни и заместващи. При първия вид шифър тайното послание е скрито по такъв начин, че никой да не разбере за съществуването му. Най-древният познат шифър е бил използван в древността, като посланието било изписвано на бръснатата глава на вестоносеца, най-често роб. Авторите на посланието чакали да му порасне коса и едва тогава го пращали при получателя. Вестоносецът лесно преминавал през неприятеля, комуто дори и през ум не минавало, че има изписано послание под косата. Така че получателят трябвало само да обръсне главата на пратеника, за да прочете посланието на главата му.
— Аз не ставам за това — усмихна се Лена, прокарвайки ръка по гъстите си руси къдрици. — А при другите системи?
— При транспозиционния шифър буквите се пренареждат. Всъщност става въпрос за анаграма, като онази, която разчетох в Рио де Жанейро. Молок е Колом, прочетено отдясно наляво. Проста анаграма. Очевидно е, че при съвсем кратки съобщения, състоящи се от една дума, този вид шифър не е особено надежден, тъй като има твърде малко възможности за пренареждане на буквите. Но ако увеличим броя на буквите, броят на комбинациите нараства експоненциално. Например фраза от тридесет и шест букви може да образува трилиони и трилиони различни комбинации. — Нахвърля в бележника едно дълго 50 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000. — Виждаш ли? Това е възможният брой комбинации при тридесет и шест букви. Даде ѝ време да асимилира петицата с тридесет и една нули. — Да, но това предполага съществуването на някакъв ключ за подреждане на буквите, в противен случай посланието би било неразбираемо и за самия получател. Да видим случая с анаграмата, която декодирах в Рио. Фразата Моlос, ninundia omastoos се състои от двадесет и една букви, което означава, че има милиони възможни комбинации. Разбрах, че в това шифровано послание системата на подреждане на първия ред, където беше изписано Молок, се основаваше на най-обикновена симетрия, при която първата буква става последна, втората — предпоследна, и така нататък, докато се получи Соlоn. Във втория ред обаче открих симетрично кръстосване по предварително установен модел, поради което трябваше да наложа двете думи една върху друга и да използвам кръстосана азбучна последователност, следвайки зададения модел.
— Ти си гений — каза Лена и го погали по лицето. Посочи към ребуса, който Томаш си беше записал в дома на Тошкано. — Ами това? Транспозиционен шифър ли е?
— Съмнявам се. Предполагам, че е заместващ шифър.
— Защо мислиш така?
— Заради общия вид на шифрованото послание. Обърни внимание на първата колонка. Съдържа групи от по три букви, които изглеждат свързани произволно. Виждаш ли? — Посочи към последната колонка. — Quo, lae, doc. Сякаш истинските букви са били заместени от други.
110