— Сега разбрах. Изглежда лесно.
— Не винаги. Тази система не е безпогрешна. Фреквентната таблица представя примерен списък на средностатистическата употреба на всяка буква в определен език. Нормално е кодираните текстове да съдържат букви, които по една или друга причина не се появяват с точно същата честота, установена в таблицата. Това се отнася най-вече за твърде къси съобщения. Например да допуснем, че оригиналното послание е: О rato roeu a rolha da garrafa do rei da Russia114. Както се вижда, в един такъв текст r се появява много по-често, отколкото в нормалната реч, което е отклонение от примерната честота на тази буква. Ето това е пример за възможно отклонение от честотната таблица при текстове, съдържащи по-малко от сто букви. При по-дългите текстове обаче се установява тенденция към изравняване с примерната честота. За нещастие, случаят с ребуса, върху който работя, не е такъв.
— Колко букви съдържа?
— Ребусът ли? — Направи справка в записките си. — Около тридесет. Всъщност двадесет и седем букви и три цифри. Малко са.
Шведката стана от масата и започна да събира чиниите.
— Искаш ли кафе?
— Искам.
Томаш ѝ помогна да занесе чиниите в кухнята и ги постави в миялнята машина. После отиде да прибере покривката, като остави Лена да приготви кафето. Тя зареди кафеварката, една стара стъклена Melior, която принадлежеше към оригиналната покъщнина на апартамента, включи я и отиде при него. Седнаха в хола с документите от изследването, разпилени върху дивана.
— А сега? — попита тя. — Какво смяташ да правиш?
— Трябва да потърся друг ъгъл, от който да погледна на нещата.
— Няма ли да приложиш метода на честотната таблица?
— Това вече го правих снощи и тази сутрин, докато бях в Националната библиотека — въздъхна той.
— И?
Томаш сбърчи нос.
— И не доведе до нищо съществено.
— Нищо ли? Моля те, покажи ми.
Той отвори книгата по криптоанализ и разгледа честотните таблици.
— Ето — показа ѝ някои страници. — Това са честотни таблици. — Взе бележника и намери страницата, където беше нахвърлил ребуса. — Първият въпрос, на който трябва да си отговорим, е на какъв език е написан текстът.
— Не е ли на португалски?
— Възможно е — съгласи се. — Но не бива да забравяме, че първият ребус беше на латински. Беше цитат от Цицерон. Как можем да сме сигурни, че професор Тошкано не се е спрял на латинския или някой друг мъртъв език и за това послание?
— Нямаш ли честотна таблица и за латинския?
— Не, нямам тук. Но може да се намери, ако е необходимо. — Съсредоточи се върху книгата с таблиците. — Както и да е, прегледах вече таблицата за португалския език.
— И какво?
— Първо трябва да отбележим, че португалският език притежава някои специфични особености. Например докато в английския, френския, немския, испанския и италианския най-често срещаната буква е е, в португалския челната позиция се заема от а.
— Така ли?
Томаш посочи отбелязаните в таблиците стойности.
— А представлява тринадесет процента и половина от употребяваните букви в текст на португалски, а е — тринадесет процента. Действително в другите романски езици съществува някаква относителна равнопоставеност на двете букви, но винаги с леко преимущество на е. В германските езици това предимство на е е значително. В английския е представлява тринадесет процента от всички букви, докато а остава със седем цяло и осем, изпреварено дори от t, което достига девет процента. В немския разликата е още по-внушителна. Е достига осемнадесет и половина процента фреквентност, а а — едва пет, изпреварена от n, r и s.
— Това означава, че практически е невъзможно да се намерят текстове без буквата е, нали?
— Малко вероятно е. Но не бих казал невъзможно. Френският писател Жорж Перек е написал през 1969 година роман от двеста страници, озаглавен La disparition115, където е успял да постигне нещо невероятно — използвал е думи без буквата е.
— Невероятно.
— И още по-невероятно е, че този роман е бил преведен на английски със заглавието A Void, като преводачът е намерил начин да избегне буквата е и в английското издание.
114
115