— И какво следва от това?
— Знаеш ли колко гласни звука съдържа ребусът на професор Тошкано?
— Колко?
— Четиринадесет. А съгласните са тринадесет. С други думи, повече от половината от двадесет и седемте букви от ребуса са гласни. — Впери поглед в нея. — Знаеш ли какво означава това?
— Че текстът е написан на португалски?
— Може би — допусна Томаш. — Но истинският смисъл е друг. Такива високи стойности, приложени към шифровано съобщение, чийто оригинален език се предполага, че е европейски, и още повече португалски, може да ни отведе само до извода, че използваният тук шифър не е заместващ, а транспозиционен.
— Транспозиционен ли?
— Да. Тоест, отново се сблъскваме с анаграма.
— Извинявай, не мога да ти следя мисълта.
— Просто е. Ако ставаше въпрос за заместващ код, най-често срещаните букви в текста, гласните, щяха да бъдат преобърнати в съгласни. Например представи си, че е е било заместено от х. Това би означавало, че след справка в честотната таблица, щяхме да се сблъскаме с прекомерно висок процент на х в текста. Но не виждаме тук нищо подобно, нали? В този ребус гласните имат най-високи честотни стойности. Можем да предположим, че гласните са запазили своята фреквентност, защото не са били заместени. Те са били пренаредени, тоест просто са си сменили местата. Пред нас е анаграма.
— Като Моlос?
— Точно така. Само че този път с повече букви и още по-сложна. — Разгледа ребуса. — Освен това използваният метод визуално създава впечатлението, че става въпрос за заместващ шифър.
Отпиха по глътка от кафето.
— Честотната таблица може ли да ти помогне да декодираш посланието?
— Не, честотната таблица е полезна само в случаите, когато е приложен заместващ шифър. При този тип анаграми може да се използва само за разпознаването на транспозиционния шифър, но не и за декодирането му.
— Какво смяташ да правиш?
— Трябва да експериментирам със съчетанията на гласните и съгласните, за да видя дали някое от тях има смисъл. Ако успея да се хвана за нещо, ще установя посоката, следвана от професор Тошкано. В случая с Моlос например той беше прибегнал до симетричната, огледална подредба, където трябваше да се чете отдясно наляво. — Показа ѝ ребуса. — Но този тук не ми прилича на симетричен. Ето, да видим. — Прочете първия ред от първата колонка отдясно наляво. — Ouq. — Сви рамене. — Няма смисъл. — Прочете първия ред от втората колонка. — Еlе116. — Поколеба се. — Е, еlе вече означава нещо. Но ако отидем на втория ред и използваме същия метод, виждаме atf, което не означава абсолютно нищо.
— А може ли да опитаме отдолу нагоре?
— Можем да следваме каквато и да е посока. Отляво надясно, отдолу нагоре или отгоре надолу, по диагонал, на зигзаг, въобще…
— Qldut — прошепна Лена, като четеше първите букви на първата колонка отгоре надолу. После се опита да ги прочете в обратен ред. — Tidlq.
Томаш разгледа ребуса и след внимателен анализ взе един молив.
— Нека да се опитаме да съединим двете колонки.
Преписа ребуса на отделен лист, но вече не на групи по три в хоризонтален ред, а по шест. Резултатът продължаваше да е неясен.
Q U О E L Е
L A E F T A
D О С О Р 5
U А С U Е 4
Т N E D N 5
— Quoele — продължи шведката да шепне, четейки най-горния хоризонтален ред. Понеже звукосъчетанието не ѝ напомняше нищо познато, прочете същия ред отдясно наляво. — Eleouq.
— Няма смисъл — тихо каза Томаш, поклащайки глава.
— Laefta — продължи тя упорито с втория ред. — Atfeal.
Докато Лена продължаваше с изчитането на редовете в различни посоки, Томаш се съсредоточи върху диренето на диграфи и триграфи. В португалския език най-често срещаните диграфи са es, os, de, as и rо. Потърси места в ребуса, където тези букви се срещаха една до друга, образувайки същите съчетания. Нищо не излезе с es, os, as и rо, успя да открие само едно de, обърнато на ed, по средата на последния хоризонтален ред. Прочетен отдясно наляво, този последен ред се произнасяше 5ndent, което като че нямаше никакъв смисъл. Обезсърчен, той се залови с триграфите. В португалските текстове най-често срещаните трибуквени съчетания са que, ent, nte, des и est. Потърси ги в ребуса, не откри que, nte, des и est, а само ent, на същия последен ред, когато го прочете отдясно наляво — 5ndent.
116