Това беше номер тридесет и седем на старата „Вико Дирито ди Понтичело“, мястото, където, според една стара книга с ведомости и друг документ от архивите на Ватиканската апостолическа библиотека, между 1455 и 1470 година е живял Доминик Колумб със семейството си, включващо децата Бартоломео, Якоб и Христофор. В този дом Христофор Колумб бе преживял своите детски и младежки години.
Автобус спря до тротоара и изсипа тълпа японски туристи. Посетителите се стекоха към руините, въоръжени с фотоапарати и видеокамери и се натрупаха пред вратата. Японец даваше инструкции с висок глас, явно беше водачът на групата.
— Non mi piace questo150 — обърна се един италианец към Томаш със заговорнически вид, докато наблюдаваше множеството от ентусиазирани туристи, спорещи за педя земя за снимка.
— Mi scusi — извини се Томаш. — Non parlo italiano. Parla lei inglese?151
— O, извинете — каза италианецът вече на английски. — Американец ли сте?
— Не, португалец.
Италианецът направи учудена физиономия.
— Португалец?
— Да. Какво казвахте?
— Ммм… нищо особено.
— Кажете, моля ви.
Човекът се поколеба.
— Ами… не ми харесва, че лъжем туристите по този начин.
— Как по-точно?
Италианецът се огледа, сниши глас, придавайки му заговорнически тон.
— Тази къща има очарователна атмосфера. Но вероятно Колумб никога не е живял тук.
— О, наистина ли?
— Просто туристическа атракция и нищо повече — сподели италианецът. — Къщата е от времето на Колумб, несъмнено, но нищо не ни гарантира, че именно това е сградата, спомената в документите. Знае се, че Доминик Колумб, бащата на Христофор, е бил дал под наем на монаси една къща до Порта Сопрана. По онова време наоколо е имало много къщи, така че не може да се разбере коя точно е била истинската. Избрали са тази, както са могли да изберат и всяка друга от района.
— Значи всичко това си е чиста измама.
Човекът махна неопределено с ръка и сви устни.
— Да кажем, че нещата са били улеснени малко, разбирате ли? Всичко е заради туризма, а и заради претенциите, че Колумб е родом от Генуа. — Вдигна показалец и придоби сериозно изражение, сякаш смяташе да отправи някакво предупреждение. — Което всъщност е истина. Христофор Колумб е бил генуезец, това е доказано научно и не подлежи на съмнение.
Томаш се усмихна. Би се учудил, ако срещнеше някой ден генуезец, който да твърди обратното.
— Да — съгласи се снизходително. — А къщата?
Италианецът сведе глава, сякаш правеше отстъпка.
— Наистина, малко вероятно е тук да се е помещавал истинският дом на Колумб…
Движението беше натоварено и Томаш реши да хване друго такси, но не намери нито едно свободно. Реши да се разходи към Пиаца Матеоти с надеждата да хване някакъв транспорт до Архива, който смяташе да посети, и свърна по „Виа ди Порта Сопрана“. Насред пътя усети, че е гладен и се отби да обядва в ресторант с подходящо име — „Ла Кантина ди Коломбо“152. Реши да се поотпусне за сметка на фондацията. За предястие си поръча макарони със сос от задушен заек по лигурийски; после се нахвърли на едно телешко филе на скара със салатен сос с балсамов оцет от Модена; завърши с десерт мечта — шоколад „Домори“. Всичко това, полято с червено лигурийско вино, Rossese de Dolceacqua 1999 Giuncheo с плодов вкус, гарнирано с misto formaggi con confetture, една невероятна селекция от сирена с мармалад.
Прекара следобеда затворен в читалнята на Колумбовата зала на Archivio di Stato di Genova153, помещаващ се в прекрасна бяла сграда, малък ренесансов дворец на „Санто Игнацио“, разположен насред Пиаца Санта Мария ин виа Лата. Точно тук се намираше Archivio dei Banco di San Giorgio, или Archivio Notarile154, който Томаш най-търпеливо прегледа. Прекара часове, разглеждайки микрофилми и прелиствайки част от сто осемдесет и осемте документа от Генуа и Савоя, датиращи от 1429 до 1494 година, както и някои с по-късна дата, като непрекъснато си водеше бележки. В пет и половина следобед служителите от архива му съобщиха, че трябва да затварят, и Томаш се видя принуден да прекъсне работата си.
Тази вечер се разходи по Пиаца деле Ербе, където се отби в хубава книжарница със стари ръкописи и пи една бира в бар „Берто“. После се запъти към магазинчетата близо до „Порто Антико“, прескачайки от кръчмичка на кръчмичка, опитвайки ястия и напитки от цял свят, включително ароматен тайландски ориз, гръцко узо и марокански кускус. Вечерта се обади на Конщанса от хотел „Бристол Палас“, където се беше настанил. Жена му продължаваше да се безпокои откъде ще намерят специален педагог за дъщеря им, но засега не виждаха решение на проблема. После Маргарида грабна слушалката и успя да изтръгне от баща си обещанието, че ще ѝ донесе плачеща кукла за подарък.
150
151
152
153
154