На сутринта се върна в Барио де Санта Крус и се запъти към Главния архив на Индиите. Сградата в брик, с балюстрада на терасата, беше почти петстотингодишна. Първоначално била използвана като lonja, борса, където търговците въртели своя бизнес. Но от XVIII век насам започнали да събират на това място всички документи, свързани с Новия свят. Натрупани били над осемдесет милиона страници ръкописи и осем хиляди географски карти и рисунки, отделно кореспонденцията на Кортес, Сервантес, Фелипе II и други. Томаш се интересуваше тъкмо от един от онези „други“.
Португалският изследовател прекара цялата сутрин, заровен в писмата на Христофор Колумб, които откри в архива. Не можа да стигне до някои, поради въведената система на ограничен достъп. Томаш се опита да убеди служителите да му разрешат да види оригиналите, но те не отстъпиха нито пред препоръките от Нов лисабонски университет, нито пред тези на Фондацията за американска история; необходимо било да отправи официална молба и да изчака отговора, който щял да дойде след няколко дни. Ето защо ученият трябваше да се задоволи с микрофилмите и факсимилетата на тези писма, на които направи ксерокопия. Но интересът му не се ограничи само с кореспонденцията на Колумб; той откри и нотариално завереното копие на Instituciόn de Mayorazgo174, основен документ от завещанието, който също се съхраняваше тук.
Приключи с проучването в Главния архив на Индиите съвсем навреме, за да може да похапне, преди да хване самолета в три следобед. Омете набързо една чудна супа cachorrecas с риба, миди и кора от горчив портокал, след което опита fideos a la malagueca175, полети с montilla176, в едно ресторантче на Кале Ромеро Мурубе. Наложи се да хване такси и на бегом да си изнесе багажа от хотела, да плати сметката и най-сетне да се отправи към летището. Настанен на задната седалка в колата и облекчен, че е приключил утринния маратон, той избра номера на Конщанса, но отново попадна на включена гласова поща.
Беше десет вечерта, когато пъхна ключа в бравата. Беше изморен и искаше да се изкъпе, да вечеря и да си легне. Завъртя ключа, бравата щракна и вратата се отвори. Томаш си влезе вкъщи, оставяйки тежкия куфар до шкафа.
— Момичета, пристигнах! — съобщи той, с куклата с червената рокличка с пайетите в една ръка и книгата на Ел Греко — в другата, готов да връчи подаръците.
Апартаментът продължаваше да тъне в мрак, което му се стори странно. Запали лампите и установи, че всичко беше чисто и подредено, но нямаше никого.
— Момичета! — извика пак в недоумение. — Къде сте?
Погледна часовника и реши, че сигурно са си легнали; беше рано, но понякога се струпваше много работа, умората надделяваше и сънят идваше по това време. С няколко широки крачки прекоси малкия апартамент, като се стараеше да не вдига шум и надникна през вратите, но се оказа, че нито в спалнята, нито в стаята на дъщеря му има жива душа. Остави чантата върху леглото и се огледа наоколо, надявайки се да види някакъв знак. Къде ли са отишли двете? Беше напълно озадачен. Да не би да се е случило нещо? Не знаеше какво да предприеме. Можеше да се обади на мобилния на Конщанса, но минути преди това отново бе изслушал стандартното съобщение на гласовата поща. Какво да прави?
174
175
176