Гари все още се възстановяваше в болницата. Наташа звънеше по телефона. Въпреки купищата трупове, които беше оставила след себе си, нямаше абсолютно никакви доказателства, които да я свържат с тях. Изглежда щеше да успее да разчисти и „простъпките“ си у дома — най-лошата от тях беше, че не е докладвала редовно, докато бе отсъствала. А Лесли се справяше добре в телевизионното студио — шефовете й откриха, че тя държи ексклузивни новини около Атлантида, до които CNN все още нямаше достъп.
Тя също щеше да излезе от всичко горе-долу здрава и читава.
Някои от журналистите разпознаха Лурдс и настояваха за интервюта. Беше отклонил всички искания. Реши, че това вероятно ще се понрави на Лесли, а имаше чувството, че й дължи нещо.
Не мина много време, преди новината за Лурдс да достигне до ушите на отец Себастиан. Възрастният свещеник бе изписан от болницата, където се погрижиха за рамото му, и се върна на обекта, за да поеме ръководството.
— Професор Лурдс — поздрави го Себастиан. Лявата му ръка бе превързана, той изглеждаше блед, но си оставаше все така радушен.
Лурдс отговори на поздрава му.
— Предполагам, че папата е получил колета си?
Себастиан кимна.
— Беше много радостен да го види. Прибран е на сигурно място за съхранение. Повече няма да ви безпокои.
В нощта, когато се измъкнаха от пещерите, Лурдс разбра, че Себастиан е жив. Преди старият свещеник да бъде откаран в болницата, Лурдс му предаде Книгата на познанието. Не се доверяваше на себе си, че ще успее да я опази.
Знаеше, че няма да устои на желанието да я прочете, каквото и да му струва това.
Себастиан кимна към охраната, която държеше тълпата настрана.
— Чух, че наскоро са ви освободили — каза той, докато вървяха към количката за голф, с която беше дошъл.
— Току-що. — Лурдс опъна дрехите си. — Май трябваше най-напред да си намеря хотел и да се преоблека. Моля за извинение. От мен още вони на затвор.
— Но ето че сте тук, естествено. Нямаше къде другаде да отидете, нали? — Себастиан се усмихна.
— Да. — Лурдс седна на мястото до водача и свещеникът подкара обратно към пещерата. — Все си мисля за онази библиотека там долу. Щом Книгата на познанието издържа на куршума и водата…
— А, тя е много специална Книга. Не можете да очаквате същото от останалите.
— Но мога да се надявам. Може би технологиите им за производство на хартия и мастило се различават от нашите. — Чувстваше се ужасно изтощен. — Може пък да са оцелели. Аз съм обучен гмуркач. Гмуркал съм се и в пещери.
Себастиан поклати глава.
— Значи не сте чули лошата новина.
— Каква лоша новина?
— Научихме тази сутрин.
Лурдс зачака, изгаряйки от нетърпение.
— Пещерите с библиотеката и мястото, където се пазеше Книгата на познанието, са изгубени.
— Как?
— Откъде да знам? — сви рамене Себастиан. — Зная само, че там няма нищо. Може би морето ги е отнесло. Откъснало ги е от континента и ги е завлякло навътре. Останала е само огромна дупка, през която океанът е нахлул в залите.
Лурдс се отпусна на мястото си. Чувстваше се победен. През последните два дни си беше мислил единствено за възможността библиотеката да е оцеляла.
А ето че тя бе изчезнала.
— Може да успеем да спасим част от стените, криптата и някои други неща — каза Себастиан. — Но щом Църквата вече разполага с онова, което търсеше…
— Папата не иска да опразни хазната.
— Би било глупаво от наша страна — съгласи се Себастиан и въздъхна. — Все пак получих разрешение да поразтребя, преди да замина. Със сигурност ще събудя интереса на други — може би те ще продължат онова, което започнахме, не мислите ли?
— Така и медиите няма да се чудят какво всъщност сте търсили.
— Освен ако някой не им каже.
Лурдс поклати глава.
— Няма да им кажа. И без това никой не би ми повярвал.
— Ами младата журналистка?
— Единственото, което ще разкаже Лесли, е, че сме открили следи за наличието на библиотека, скрита в пещерите.
— И няма да спомене за Книгата на познанието?
— Не. Ще се придържа към стандартния мит за Атлантида. Уверява ме, че това ще бъде по-добре за рейтинга. Освен това нима Ватикана ще признае съществуването на Книгата?
Себастиан се усмихна.
— Ще се изненадате, ако знаете колко много неща не съществуват. Официално.