— Археоложката е тук долу — поправи го Галардо. — Никъде няма да ходи.
— Тогава тази коя е?
— Сестра й. Полицейски инспектор.
— Адски смъртоносна е с пистолетите — каза Фарук. — Уби двама от нашите и рани други трима.
Галардо не можеше да повярва на думите му. Наемниците, които беше подбрал за акцията, бяха много добри.
— Мъртва ли е?
— Не. Дори се връща към теб.
Галардо отново изруга.
— Приберете труповете и ранените. Взех това, за което дойдохме. Трябва да се махаме оттук.
Фарук се поколеба.
Галардо знаеше, че арабинът мрази да отстъпва от сражение.
— Ако наистина е от полицията, най-вероятно вече е повикала подкрепление. Време е да се омитаме от това място.
— Добре — крайно неохотно отвърна Фарук.
На прага Галардо извади сигнална ракета от бойната си жилетка, зареди я и я метна на пода. Миг по-късно тя пламна и подпали алкохола и химикалите. Танцуващите сини пламъчета бързо обхванаха целия под.
Когато стигна сградата, Наташа видя, че мъжете се оттеглят. За миг й се прииска да тръгне да ги преследва. Но нямаше избор. Трябваше да намери Юлия, дори това да означаваше, че нападателите ще се измъкнат.
Задната врата беше заключена.
Отстъпи крачка назад, внимателно се прицели в ключалката и стреля три пъти. Куршумите разкъсаха метала. Полетяха искри. Даваше си сметка, че огънят от дулото я издава, затова се беше снишила възможно най-ниско.
Някаква сирена зави тревожно.
Наташа бутна отново и този път вратата се отвори. Изрита я настрани и се хвърли вътре точно когато върху касата и площадката отпред се изсипа кратка градушка от куршуми.
Все така приведена, Наташа спринтира по коридора, като се оглеждаше за стълбата към мазето. Каза си, че трябва да намали темпото, че вътре в сградата може би има и други. Мисълта за Юлия обаче не я напускаше нито за миг.
Намери стълбите и тутакси се хвърли надолу, като се блъсна в отсрещната стена на площадката. Нарани рамото си, но се насили да продължи напред.
Пристъпи през входа с приготвени за стрелба пистолети. Дишането й дрезгаво отекваше в празния коридор.
Нищо не помръдваше.
За момент замръзна на място, несигурна в коя посока да продължи. После видя сивите струйки дим, виещи се изпод една врата вляво.
Юлия!
Побягна, овладяна от внезапен пристъп на страх. Прибра единия пистолет в джоба, сграбчи дръжката и рязко отвори вратата.
Димът изпълваше стаята, притисна я и полепна по нея. Острата миризма на горящи химикали защипа носа й. Прикри уста с ръкава на шлифера си, пое дъх и изтича в стаята, като отчаяно се мъчеше да открие сестра си.
По пода танцуваха пламъци и ближеха разлятата върху плочките течност. Задната стена гореше. Няколко стъкленици по полиците бяха експлодирали.
Бързият оглед установи, че Юлия не е в помещението. Загледана в огнения ад, който продължаваше да набира сила, Наташа си помисли, че може би нападателите са отвлекли сестра й. Надяваше се да е така.
Надеждата й умря, когато направи още няколко крачки и видя Юлия да лежи на пода. Кръвта, която капеше от главата й, държеше огъня настрана.
Не!
Наташа изтича към сестра си. Един поглед върху ужасната рана в главата й бе достатъчен да разбере, че Юлия е изгубена.
Сълзи от мъка и от горящите химикали премрежиха зрението й и Наташа се отпусна на пода до тялото на сестра си. Танцуващите пламъци се отразяваха в гладката локва кръв. От високата температура червената течност бе почерняла по краищата.
Наташа остави пистолета на пода и прегърна главата на Юлия. Плачеше и си спомняше за всички онези сутрини, когато баща им отиваше на работа и оставаха само двете. Ако не беше Юлия…
Вратата зад нея изскърца.
Наташа рязко се извъртя, сграбчи пистолета и го насочи към тъмните фигури, които влязоха в помещението. Мъжете бяха облечени в униформите на университетската охрана.
— Аз съм инспектор Сафарова от московската полиция на висок глас каза Наташа.
— Инспекторе, аз съм Пьотър Патрушев — отговори един от мъжете. — Охранявам института.
— Горе ръцете.
Мъжът се подчини.
— Трябва да излезете оттук. Обадих се на пожарната, но тези химикали…
— Ела насам. Да видя картата ти. Използвай само едната си ръка.
Патрушев приближи и показа личната си карта, закачена с клипс на ревера на куртката му.