— Колко време ви беше нужно да разбиете „Креватни упражнения“?
Вече бяха на сянка, далеч от пряката слънчева светлина. Лурдс се усмихна смутено и разтърка врата си. Преводът на въпросните документи бе привлякъл доста внимание върху него, както положително, така и отрицателно. Все още не знаеше дали посветеното на тях време беше ключов момент или препъникамък в кариерата му.
— Всъщност името не е „Креватни упражнения“ — обясни той. — Това е нескопосан прякор, лепнат от медиите.
— Моите извинения. Не исках да ви обидя.
— Не сте ме обидили.
— Но в тях авторът разказваше за сексуалните си подвизи, нали така?
— Вероятно. А може би просто е споделял фантазиите си. Уолтър Мити в ролята на Хю Хефнър. Доста са живи.
— И изненадващо конкретни.
— Чели ли сте ги?
— Да. — Бронзовите страни на Лесли пламнаха. — Признавам, че бяха доста… завладяващи.
— В такъв случай несъмнено знаете, че някои критици нарекоха превода ми най-долнопробна порнография. Антична версия на „Пентхаус форум“.
В зелените очи на Лесли грейна възхищение.
— О, а сега се проявявате и като сластолюбив.
— В смисъл? — невинно повдигна вежди Лурдс.
— Университетски професор, който е чувал за списание „Пентхаус“?
— Преди да стана професор, съм бил студент — отвърна Лурдс. — Опитът ми показва, че повечето студенти от силния пол са най-малкото страстно привързани към него.
— Въпреки че предизвика ругатните на педагогическата общност, неколцина водещи професори наричат превода ви важен труд върху труден документ.
— Беше предизвикателство. — Лурдс се увлече и почти престана да забелязва минувачите. Отвсякъде се чуваше говор на арабски, английски, френски и местни диалекти, но той не обръщаше внимание. — Оригиналът беше написан на коптски, чиято писменост се основава на гръцката азбука. Създателят й добавил още букви, някои от които се използвали единствено за думи с гръцки произход. Документът е дело на някой си Антоний, несъмнено кръстен на името на светеца, макар да е бил по-скоро сатир или най-малкото си е въобразявал, че е такъв. На пръв поглед писанията изглеждаха пълна безсмислица.
— И други лингвисти са се опитвали да ги преведат, но никой не успял. Вие се сетихте, че са зашифровани. Не знаех, че още по онова време е имало шифри.
— Най-ранните, които са ни известни, се приписват на римляните. Юлий Цезар използвал проста замяна на буквите чрез изместване, за да засекрети кореспонденцията си със своите офицери. Традиционната му система използвала изместване през три позиции.
— А става D.
— Именно.
— Използвахме го, когато бяхме деца.
— За времето си изместването била хитроумна идея, но враговете на Цезар бързо се усетили. Същото е и днес. Вече никой, който държи да запази нещо в тайна, не използва шифри със заместване. Прекалено лесни са за разбиване. В английския най-често използваната буква е Е, следвана от Т. Успеете ли да откриете еквивалентите им в даден текст, останалите букви сами се наместват.
— Но „Креватните“… искам да кажа, разчетеният от вас текст, е бил необичаен.
— В сравнение с онова, на което бяхме попадали до момента, да. Предвид съдържанието, авторът е имал всички причини да зашифрова думите си.
— Докато четох превода ви, нещата започнаха да ми стават още по-интересни, тъй като коптите са били изключително религиозна секта. Документът е донякъде шокиращ дори по съвременните стандарти. Затова подобна творба би трябвало да бъде доста… — Лесли се запъна, явно несигурна колко неприлична може да си позволи да бъде.
— Екзотична — подсказа Лурдс. — Или възбуждаща страстите, зависи как ще я погледнете. Разбира се, съвременните стандарти са много по-строги, отколкото са били през Античността — това ни е завещание от свети Августин, Викторианската епоха, пуританите и тъй нататък. Но дори според древните стандарти документът е бил провокативен. А може би дори и опасен за живота на автора. Тук сте права. Ето защо той е бил предпазлив. Освен че бил зашифрован, документът е бил написан на сахидически диалект.