— Някой да е имал зъб на сестра ви? — попита Голев.
— Доколкото ми е известно, не.
Голев запуши мълчаливо, загледан в сградата. Пожарникарите бяха успели да се справят с пламъците.
— Сестра ви археолог ли беше?
— Да.
— Понякога археолозите намират интересни неща.
Нарочно я подвеждаше. Наташа знаеше какво си мисли Голев, а и той беше наясно, че тя го е усетила.
— Работеше по държавна поръчка — каза Наташа. — Не проучваше нищо ценно.
— Толкова добре организирана акция, особено ако са прибрали и убитите — доста необичайно за долнопробните престъпници, с които обикновено си имам работа — едва ли е била замислена просто така.
Наташа споделяше мнението му, но премълча.
— Случайно да е намеквала, че се страхува за живота си? — попита Голев.
— Ако го беше направила, за нищо на света не бих я оставила — отвърна Наташа с възможно най-равния тон, на който беше способна.
— Разбира се. — Голев въздъхна и изпусна сиво облаче пара в нощта. — Това е много гадна работа, инспекторе.
Наташа не отговори.
Голев я погледна, този път по-меко.
— Сигурна ли сте, че искате лично да съобщите на семейството й?
— Да.
— Ако имате нужда от нещо, моля да ми се обадите.
— Да.
Сбогува се и се затътри към паркинга, където беше оставила колата си. Томас Лурдс не излизаше от ума й. Дори и да не беше въвлечен в убийството на Юлия, той може би знаеше нещо, което би я отвело до нейните убийци. Беше твърдо решена да открие всичко, което той знае.
6.
Александрия, Египет
20.08.2009
— Събуди се. Дават го по новините.
Лурдс бавно се събуди. Всичко му беше като в мъгла. От неудобното положение, в което бе спал, осъзна, че не си е в леглото. Клепачите му се разлепиха и видя някакво размазано петно пред себе си.
Преди да успее да подреди нещата, го заслепи ярка светлина. Изръмжа някакво проклятие и закри очите си с ръка.
— Извинявай. Трябва да видиш новините. Съобщават за Юлия Хапаева. Мъртва е.
Мъртва? Думата моментално прогони мъглата от съзнанието му и го върна в реалността.
Лесли се сгуши обратно в леглото и насочи дистанционното към телевизора. Звукът се усили.
Лурдс примигна от болка, докато зениците му се нагласяха към светлината, и погледна екрана. Големите букви под водещия крещяха новината — УБИТА МОСКОВСКА АРХЕОЛОЖКА.
— … Засега представители на рязанската полиция твърдят, че нямат представа за причината, поради която е била убита доктор Хапаева — каза водещият.
Последва картина на бушуващ пожар в някаква сграда. Заглавието отдолу гласеше:
РЯЗАНСКИ ДЪРЖАВЕН МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
РЯЗАН, РУСИЯ
— Все още няма обяснение за пожара, избухнал в една от изследователските сгради на Медицинския университет и унищожил всичко вътре — каза водещият. — Пламъците отнели живота на професор Юлия Хапаева.
В долната част на екрана се появи малка снимка. Беше направена наскоро и показваше Юлия по време на разкопки. Изглеждаше щастлива.
— Професор Хапаева участваше в много важни изследвания — продължи водещият. — Тя остави съпруг и две деца.
Предаването продължи с новини за поредното ескалиране на напрежението в Близкия изток.
— Това ли е всичко? — попита Лурдс.
— Засега. — Лесли го погледна. — Съжалявам за приятелката ти.
— Аз също.
Той с мъка се надигна от канапето, на което бе прекарал нощта, след като Лесли беше заспала в леглото му. Отиде при компютъра си и бързо влезе в интернет.
— Съобщиха ли нещо за цимбала?
— Не.
Лурдс отвори новинарските сайтове и за по-прегледно сортира заглавията. Изчете дори руските новинарски портали, но откри съвсем малко повече от онова, което току-що съобщиха по FOX News.
— Мислиш ли, че цимбалът е свързан със смъртта й? — Лесли стана леко от леглото и отиде при него. Все още беше в дрехите си от снощи и вървеше боса.
— Разбира се! Ти да не смяташ нещо друго? — контрира Лурдс.
— Вижда ми се малко пресилено.
— Не чак толкова. — Той прелисти новините и ги записа на твърдия диск, за да може да ги прегледа по-късно. — Ти пускаш снимките на звънеца и тутакси въоръжени мъже избиват вратата на студиото, готови да ни убият, и прибират находката. Юлия разпраща снимки на цимбала и умира в подозрителен пожар, който унищожава лабораторията й. Има връзка.