— Но тя изпрати снимките на теб.
— Да. Въпреки това аз не съм единственият й консултант — каза Лурдс. — Никой археолог или учен изобщо не съществува във вакуум. Всеки от нас е толкова добър, колкото мрежата, която успява да изгради. Мрежата на Юлия беше голяма. Сигурен съм, че е разпратила снимките и на други хора.
— Но ако не е изложила цимбала публично…
— … По силата на логиката би трябвало виновникът за смъртта й да е някой неин познат, който е получил снимките. Точно затова смятам да проследя всичко възможно за онзи предмет.
Лурдс се наведе напред и се захвана за работа.
Само след няколко минути установи със сигурност, че Юлия е отправила запитвания за цимбала най-малко в пет различни археологически форума. Всички снимки бяха идентични с онези, които беше получил по имейла. На всички се виждаше надписът, който така поразително приличаше на този върху звънеца.
Част от Лурдс — онази, която не бе погълната от загадката какво означава всичко това — тъгуваше по приятелката му.
Юлия беше духовита и остроумна. Беше се срещал с нея и семейството й при многократните си пътувания до Москва. На два пъти тя и съпругът й Иван го бяха настанявали в дома си.
— Има ли начин да стигнем до всеки, който е разглеждал тези изображения? — попита Лесли.
— Не — отвърна Лурдс. — Тези страници са достъпни за широката публика. — Най-лошите му опасения се потвърдиха. Лурдс се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си. — Боя се, че ще се наложи да спрем снимките за известно време.
— Какво искаш да кажеш? — разтревожено попита Лесли.
— Трябва да замина за Москва.
— За да посетиш семейството й ли? Разбирам те, но…
— Не само за да посетя семейството й. А за да намеря още информация за цимбала. Юлия беше блестящ археолог. Въпреки че лабораторията й е изгоряла, тя никога не държеше цялата си документация на едно място.
Лесли не беше глупава и незабавно съобрази.
— Смяташ, че може да е оставила информация за цимбала и някъде другаде.
Лурдс кимна. Нямаше причина да лъже. Лесли не знаеше за Юлия толкова, колкото знаеше той.
— Би трябвало да има копие на документацията за артефакта — каза той. — Тя беше много стриктна в това отношение. Понякога е трудно да опазиш изследването си. Учените вземат всякакви предпазни мерки. — Намръщи се. — Съжалявам за програмата ти, Лесли.
— Няма проблем — увери го тя. — Сроковете ни са ограничени, но съм сигурна, че можем да изкопчим два-три дни.
— Може да се окажат повече — рече Лурдс.
Лесли го погледна.
— Цимбалът и звънецът са свързани по някакъв начин — обясни той. — Ако успея да открия следата, ще се опитам да разбера кой е убил Юлия, а също така Джеймс Кейл и сина на обущаря.
— Може да се окаже опасно.
— О, нямам намерение да правя глупости — каза Лурдс. — Щом събера достатъчно данни, за да ги съобщя на полицията, непременно ще го направя. Все пак аз съм просто лингвист. Ако Юлия не ми беше приятелка и ако не бях сигурен, че мога да се добера до повече неща от полицията, не бих и опитал.
След като Лесли си тръгна, Лурдс се зае да намери колкото се може по-скоро полет до Москва. За съжаление нямаше особен успех. Дори и сега Русия не беше от дестинациите, към които самолетите излитат на всеки половин час.
След като се обади на три авиокомпании и не намери каквото търсеше, Лурдс започна да събира багажа си. Трябваше да замине по един или друг начин. Освен това трябваше да си купи дрехи — гардеробът му беше крайно неподходящ за московските температури.
Прибираше нещата си и скърбеше за Юлия и семейството й. Не знаеше как ще я карат Иван и децата и не можеше да си представи болката, която изпитват.
Мислите за тяхната загуба разпалиха решимостта му. Не биваше да позволява на убийците да останат безнаказани. С нов прилив на сили отново се зае с пътническите агенции.
Лесли стоеше в лобито на хотела и се чувстваше неудобно — сякаш беше отишла на среща в неделя сутринта, все още носейки вечерния си тоалет от събота. Искаше й се да вземе душ и да се преоблече, но репортерските й инстинкти се бяха задействали с пълна сила.
Също като параноята й.
Чакаше сателитния телефон да установи връзка и се опитваше да подреди мислите си. Когато операторът отговори, Лесли помоли да я свържат с шефа й, Филип Уин-Джоунс.