— Определено не.
— Жалко.
— И още нещо. Бих искала студиото да поеме самолетните билети и останалите разходи по пътуването.
— Това са доста пари.
— Да, но на професора може да се разчита и историята е голяма. Ако извадим пачките, няма да се опита да се отърве от мен или да ме държи настрана, ако открие нещо. Искам също да взема един оператор.
— Ти ще ме довършиш, да знаеш — оплака се Филип.
— Благодаря ти, Филип, много си мил. — Лесли тръгна обратно към асансьорите. — Ще помолиш ли Джеръми да уреди самолета и хотела? Би било страхотно.
— Съжалявам, мистър Лурдс — каза служителят от пътната агенция. — Нямам никакви свободни места за северни дестинации до утре.
Лурдс стоеше на балкона и гледаше към града. Над нагорещените улици тегнеше мараня. Загриза го отчаяние и чувство за безсилие. Благодари любезно на младежа и затвори.
Някой почука на вратата, докато търсеше следващия номер от уебстраницата. Обхвана го трепетно безпокойство. Огледа се и отново забеляза ютията, този път върху шкафа в банята.
— Кой е?
— Лесли.
Въздъхна с облекчение. Това почваше да му става навик. Погледна през шпионката и видя стоящата в коридора млада жена. Изглеждаше развълнувана. Отвори й тъкмо когато се канеше да почука отново.
— Нещо лошо ли има? — попита той.
Тя се усмихна.
— Доста неща вървят повече от добре. Мога ли да вляза?
Лурдс отстъпи настрани.
Лесли вдигна вежда към ютията му.
— Определено ти трябва ъпгрейд.
— По-голяма ютия ли?
— Всъщност мислех си за бухалка за крикет. — Лесли влезе в стаята. — Успя ли да намериш полет до Русия?
— Още не.
— Току-що говорих с шефа си. Съгласи се да поеме разходите по пътуването ти до Москва.
— Извини ме за дебелоочието, но съм прекарал твърде много време в университетски среди, за да вярвам, че има „безплатни“ неща или „помощ“ без етикетче с цената.
— В случая етикетчето е съвсем просто — отвърна Лесли. — Мисля, че компанията ще ти бъде приятна.
На Лурдс му хареса, че тя не се опита да увърта.
— Искаш да дойдеш с мен в Москва. Защо?
Лесли скръсти ръце на гърдите си.
— Подозирам, че не ми казваш всичко за приятелката си.
— Така е — призна Лурдс.
— Спомена, че често е правила копия на проучванията си.
— Не „често“. Винаги. Юлия беше страшно взискателна в това отношение.
— Значи ще търсиш въпросното копие.
— Да. И се надявам да има по-добри снимки на цимбала от пуснатите в интернет. С колкото повече материал разполагам, толкова повече са шансовете ми да разчета езика.
— Ако не ти се пречкам, имаш ли нещо против да дойда и аз? — попита Лесли.
— Не. Нямам нищо за криене.
— Преди не беше толкова склонен да споделяш информация.
Лурдс се усмихна.
— Казах ти достатъчно, за да събудя интереса ти и да те накарам да се обадиш в студиото.
Лесли се нацупи.
— Значи излиза, че съм изиграна. Нали така казвате вие американците?
— Мъничко — призна Лурдс.
— Какво щеше да правиш, ако не се бях обадила на шефа си? Или ако не бях успяла да го убедя да се съгласи на това пътуване?
— Пак щях да тръгна — отвърна Лурдс. — По какъвто и да било начин. Но реших, че възможностите на твоето студио за незабавно уреждане на визи и самолетни билети са неизмеримо по-големи от моите. След разговорите с разните пътни агенции направо ми идеше да си блъскам главата в стената.
Лесли се намръщи.
— Мислиш се за много умен.
Лурдс остави ютията.
— Опитвам се.
Полет B-0880 на Британските авиолинии от „Хийтроу“
21.08.2009
Часове по-късно — и отново в Европа — Лурдс седеше в тихия полумрак, изпълващ салона на големия самолет. Полетът от Египет до Москва бе с прекачване в „Хийтроу“. Лурдс бе използвал няколкочасовия престой да прочете информацията, която беше свалил от интернет. Лаптопът му имаше сателитна връзка с мрежата благодарение на малката високотехнологична джаджа, в която го бяха убедили да инвестира. На няколко пъти тя се бе оказала доста полезна.
— Трябва да си починеш — каза Лесли. Седеше на мястото до него.