— Защото гледана от космоса, тази част на Кадис много прилича на описанието на Атлантида.
Изображението на екрана се промени. Появи се простата диаграма на града с рововете, разположени около него в концентрични кръгове. Мурани гледаше как схемата се наслагва върху топографската карта на района, в който работеше отец Себастиан. Сходството наистина беше голямо. От работата си в Обществото обаче Мурани знаеше, че много други места също биха могли да бъдат добри кандидати.
— Островът може да е станал част от континенталната суша — каза Силвър. — Платон изрично споменава, че Атлантида е била свързана — макар и под водата — с материка.
— Открай време ловците на съкровища търсят Атлантида — каза водещата. — И смятат, че следва да търсят потънал град.
— За известно време тази част от сушата е била морско дъно — обясни Силвър. — Същото се отнася и за по голямата част от Европа. Неотдавна палеонтолозите откриха праисторически кит в една планина в Италия. Но промяната на морското равнище, континенталният дрейф, цунами и какво ли не още биха могли да оголят сушата, да я издигнат или да я изместят към материка така, че тя да се превърне в част от крайбрежието.
Мурани гледаше как макетът все повече съвпада с топографските особености на Кадис. Естествено, налагането на двете изображения едно върху друго беше дело на художник; планът на Атлантида се основаваше на направеното преди хилядолетия описание втора ръка на Платон, а размерите и пропорциите си оставаха предмет на спорове. Но дори за кардинала сходството беше изумително.
— Ако погледнете, можете да видите къде се е намирала Атлантида — продължаваше Силвър. — Може би. При разкопките на отец Себастиан се откри нещо, което би могло да е един от трите рова, както и серия тунели, минаващи през него. Сега вече става ясно защо са тръгнали слуховете.
Телефонът на Мурани иззвъня. Той прекъсна звука на телевизора и вдигна.
— От ФСБ го прибраха — каза Галардо. Нямаше нужда да използват имена. И двамата много добре знаеха за кого става дума.
— Защо?
— Сестрата на археоложката се оказа полицейски инспектор.
Мурани се облегна назад в удобното си кресло и се замисли за последствията.
— Доста неприятно.
— Нямаше да е зле да го знам, преди да тръгна за цимбала — каза Галардо. — Бихме могли да се погрижим още снощи за този проблем.
Мурани мълчаливо се съгласи.
— Не може да й е разказал нещо. Той нищо не знае.
— Знае повече, отколкото ми се иска. Успял е да свърже двата артефакта. Ти знаеше това, защото именно ти ме прати тук.
— Като си помисля, май съм сгрешил с решението си да го оставиш на мира — каза Мурани.
— Имам чувството, че той знае нещо, което ние не знаем. Следим го по петите. Доколкото може да се съди по действията му, има предварително съставен план.
Мурани се обърна към компютъра си и отвори файла на Томас Лурдс. Според мнозина професорът беше най-добрият лингвист на света.
— Телевизионният екип е направил снимки на египетския артефакт — произнесе Мурани, размишлявайки на глас. — Имал е фотографии в хотелската си стая. При наличието на цифрови изображения, надписът върху звънеца би могъл да бъде четлив.
— Мислиш, че го е разчел ли?
Мурани не искаше това да е вярно. Всички учени от Обществото на Квирин бяха изучавали звънеца и снимките на цимбала. Вторият артефакт все още не беше пристигнал във Ватикана. Никой обаче не успя да постигне успех.
Но Лурдс…
Безпокойството го обхвана като паяжина, събуждайки хиляди съмнения едновременно. Не обичаше да рискува. Всичко, сторено досега, всички уловки, към които бе прибегнал зад гърба на останалите членове на Обществото, бяха внимателно претеглени и премислени. Докато замисляше хитрия си ход, Мурани беше изключил възможността за неприятности.
А ето че се бе появил непредвиден играч. Лурдс.
— Разбери дали е успял да прочете някой от надписите — каза Мурани. — Ако го е направил, искам да говоря с него. Някъде насаме. Но ако не е, погрижи се да излезе от играта.
8.
Москва, Русия
21.08.2009
— Не каза къде отиваме.
Лурдс погледна младата жена и се опита да проумее думите й.