— Какво?
— Не каза къде отиваме — повтори Лесли. — Опитвах се да си мълча, да бъда добрият войник, но май не ми се удава.
— И на мен — обади се Гари от задната седалка. Той беше операторът, когото Лесли избра за пътуването до Москва. Гари Конъли беше в средата на двайсетте си години, с дълга вълниста коса, която се спускаше до тесните му рамене. Носеше очила с кръгли стъкла и тениска на U2, която издаваше възрастта му.
По принцип Лурдс не обичаше да разкрива плановете и мислите си прибързано. Искаше му се обаче да сподели нещо с Лесли. Имаше чувството, че й го дължи.
— Отиваме в Московския държавен университет „Ломоносов“.
— Какво има там?
— Вече ти казах, че през годините двамата с Юлия Хапаева се консултирахме по различни проекти. — Гласът на Лурдс стана напрегнат. — Понякога тя работеше с документи, които съдържаха държавни тайни. Някои от откритията й бяха от тези, които властимащите не желаят да се разчуват в чужбина. Дори в съвременна Русия подобни простъпки се наказват със смърт.
— Дотук добре, но това не обяснява защо сме тръгнали към училището.
— Юлия беше всеотдайна в занаята си — каза Лурдс. — Не понасяше мисълта, че поредната й страхотна разработка никога не ще види бял свят. Винаги е искала някой да успее да завърши проектите й, в случай че с нея се случи нещо. Затова…
— … решаваме да направим набег в Московския университет — довърши Лесли. Ухили се, едновременно от вълнение от развоя на събитията и от собствената си съобразителност.
— Именно.
— Въпросът обаче е как ще успеем да се измъкнем от страната с онова, което ти е оставила.
Лурдс не отговори, но беше сигурен, че измъкването от страната ще бъде само един от проблемите им.
Московски държавен университет „Михаил Ломоносов“
Москва, Русия
21.08.2009
— Не знаех, че е толкова огромен — призна Лесли.
Лурдс вдигна глава и се загледа във внушителния комплекс. Централната кула на основната сграда се извисяваше на тридесет и шест етажа. Университетът бил основан през 1755 г., но зданието било построено по заповед на Сталин, като един от седемте проекта, осъществени от някогашния генерален секретар на Комунистическата партия по време на управлението му. През 50-те години основната сграда на университета, както и двойниците й, били най-високите постройки в Европа.
Гигантски часовници, барометри и термометри, статуи и релефи покриваха стените отвън. Вътре сградата имаше собствено полицейско управление и поща, административни помещения, банкови офиси, библиотека, плувен басейн и няколко магазина.
Гледката беше изключително впечатляваща за всеки новодошъл.
— Зная — каза той на Лесли. — И аз изпитах същото, когато дойдох за първи път тук. Не ми се вярва някога да успея да свикна и да престана да му обръщам внимание.
Оставиха колата на улицата, вместо да паркират в района на университета. Лесли се заинтересува защо спират толкова далеч и Лурдс й обясни, че не му се ще да се набиват на очи.
Тя с неохота се съгласи на дългата разходка. Операторът Гари далеч не беше толкова ентусиазиран.
Въпреки икономическите трудности, с които се сблъскваше страната, районът на университета беше добре поддържан и чист. Тук-там се забелязваха цветни лехи и храсти, макар и малобройни.
Студенти и преподаватели щъкаха из алеите и се събираха пред входовете. Лурдс трепна, когато видя групичките. Напомняха му неговите курсове. Студентите му бяха способни и обичаха предмета си, но Лурдс се наслаждаваше на първите няколко дни от семестъра, защото можеше да се среща с тях, преди напълно да са се потопили в науката.
Неколцина професори го поздравиха, докато крачеше целеустремено напред. Отвръщаше им, без да се замисля, на езика и диалекта на другия. Забеляза, че Лесли изглежда странно замислена. После се сети, че тя не знае руски, а още по-малко наречията му.
Поведе нея и Гари нагоре по стълбите и се възползва от факта, че за момент са останали насаме.
— Просто се усмихвайте и кимайте — каза им той. — Аз ще се оправя с говоренето.
— Знам — каза Лесли. — Но е странно. Не е като да отидеш на покупки в китайския квартал. Там мога да се оправя, макар и да не говоря китайски. Знам, че мога да разговарям с хората, защото повечето от тях знаят поне мъничко английски.
— Хората тук знаят много повече английски от тях — предупреди я Лурдс. — Повечето американци не говорят чужди езици. Английските ученици учат повече езици от американските, затова предполагам, че знаеш най-малко още един. А в Русия нашият език се учи доста усърдно. И в доста случаи с много добри резултати.