— Добре.
— Така че вероятно ще можеш да разговаряш с всеки, с когото се срещнем тук. Предпочитам обаче засега да не се афишираме като тумба чужденци из коридорите.
— Разбрано — каза тя.
Лурдс показа читателската си карта, която Юлия му бе уредила, и размени любезни думи с възрастния мъж, който се грижеше за колекциите в голямата библиотека. Човекът го помнеше от предишните му посещения с Юлия.
— А, професор Лурдс — каза той. — Отново ли сте при нас?
— За известно време — отвърна Лурдс, и подаде картата си.
— Да ви помогна ли с нещо? — попита мъжът, докато му я връщаше.
— Не, благодаря. Мога да се оправя.
Отиде в дъното на голямото помещение, пълно с лавици. Остана извън полезрението на библиотекаря и закрачи между рафтовете, постепенно приближавайки към целта си. Библиотеката се наблюдаваше с камери и не му се искаше да изглежда прекалено припрян.
Само неколцина студенти и преподаватели се ровеха из книгите. Никой от тях не му обърна особено внимание.
Лурдс навлезе още по-навътре сред лавиците и намери секцията, където се намираха трудовете по езикознание. Със задоволство забеляза, че книгите с неговото име заемат доста място. Разбира се, повечето бяха екземпляри от превода му на „Креватните упражнения“. По оръфаните корици личеше, че интересът към книгата е доста сериозен.
— Доколкото виждам, читателските вкусове на университетите не се различават особено в различните страни — иронично отбеляза Лесли.
— Поне не много. За мен е важно, че има нещо, което да ги накара да търсят знания. Сексът, или поне обещанието за секс, привлича много повече внимание от всичко останало на този свят, особено ако си на деветнайсет. — Лурдс хвърли поглед към Лесли. — А и не само тийнейджърите го харесват. Доколкото си спомням, именно въпросната книга е привлякла твоето внимание към мен. И не се съмнявам, че с нейна помощ си спечелила и продуцентите.
Лесли леко се изчерви.
— Естествено, от маркетинговия отдел харесаха идеята.
— Естествено. Предполагам също, че ще се споменава и в рекламата за сериите.
— Това притеснява ли те?
— Ни най-малко. Получавам хонорари от тази книга. — Лурдс се ухили. — Както виждаш, тя се е превърнала в нещо като международен бестселър. Осигури ми доста по-различен начин на живот от този на прост книжен плъх.
Лурдс коленичи пред книгите и извади четири от тях. Вдигна ръка и прокара длан по лавицата отгоре. Не усети нищо.
Обхвана го разочарование. Не очакваше да си тръгне с празни ръце. Свали ръката си.
— Какво има? — попита Лесли.
— Празно е.
Лесли коленичи до него и се наведе, за да погледне под лавицата.
— Може да не е имала време да остави нещо.
— Винаги ли използвате тази лавица?
— Да.
Лесли вдигна очи и посочи редицата книги над онази, която оглеждаха.
— Някои от книгите ти са там горе.
Лурдс погледна и видя, че наистина е така.
— Явно библиотеката е сметнала за необходимо да си набави повече бройки от моите трудове. — Прокара ръка под горната лавица и напипа правите ръбове на закрепената там миниатюрна флаш памет. Дръпна я, но тя не се освободи.
— Какво има?
— Заклещена е. — Лурдс извади фенерче колкото химикалка от джоба си и погледна малката защитна кутийка. Светлината заблещука по капчиците засъхнала течност по краищата й.
— Прилича на някакво лепило — каза Лесли.
— Не очаквах това. — Рафтът се разтресе от натиска му. При втория опит кутийката се откъсна, като изпука силно. Лурдс издърпа ръка. Плячката беше между пръстите му.
— Леле — обади се Гари. — Дано не си я потрошил.
Лурдс впери поглед през светлосинята мътилка на пластмасата, но не успя да различи ясно съдържанието. Надяваше се всичко да е цяло.
В същия миг в края на редицата се появи някакъв силует.
— Професор Лурдс?
Лурдс вдигна очи и видя библиотекаря.
— Случило ли се е нещо? — попита дребният мъж. — Стори ми се, че чух някакъв шум.
Лурдс не знаеше какво да отговори. Не бе успял да скрие паметта. Библиотекарят несъмнено я беше видял.