Галардо се чувстваше уязвим, докато прекосяваше библиотеката на руския университет. Беше облечен нормално — широки панталони, половинки и пуловер, а отгоре — дълго вълнено палто.
Но гардеробът не можеше да промени очите му.
Един поглед беше достатъчен, за да се види, че не е студент.
Ди Бенедето и Чимино покриваха фланговете. По-младият мъж разменяше по някоя дума с минаващите жени. Усмихваше се често и имаше вид на студент, дошъл да прочете някаква статия.
Мирошников, един от хората, които им помагаха в Москва, чакаше пред входа на библиотеката. Именно той беше проследил Лурдс и телевизионния екип в сградата.
— Още ли е вътре? — попита Галардо. Говореше на английски, защото само така можеха да се разберат с Мирошников.
— Да.
Галардо кимна и пръстите му докоснаха пистолета със заглушител, който носеше в джоба си.
— Къде?
— В дъното.
— Да вървим.
Мирошников поведе, следван плътно от Галардо. Отляво се чу рязък шум. Старецът зад библиотекарското бюро моментално наостри уши, стана и тръгна към източника на звука.
Галардо тръгна зад него, но направи знак на Ди Бенедето и Чимино да се разделят. Те изчезнаха сред рафтовете с книги почти моментално.
Мирошников се намираше непосредствено отпред и отляво. Пространството пред Галардо беше чисто. Пръстите му се свиха в юмрук около дръжката на пистолета.
Библиотекарят спря така внезапно, че Мирошников едва не се блъсна в него.
— Професор Лурдс — тихо възкликна библиотекарят. В гласа му се долавяше укорителна нотка.
Галардо спря няколко крачки назад и се заслуша. Мирошников прекоси пътеката и зае позиция до съседния рафт.
Когато Лурдс отговори, Галардо разпозна гласа на професора, но не разбра какво казва. Явно Лурдс говореше свободно на руски.
Надникна зад ъгъла и видя Лурдс и хората му да стоят като виновни деца пред библиотекаря. Сбръчканият старец пристъпи сред тях. Явно беше обезпокоен.
Вниманието на Галардо бе привлечено от малката пластмасова кутийка в ръцете на Лурдс. Библиотекарят беше доста смутен и Галардо се опасяваше, че всеки момент ще повика охраната. Не биваше да позволи подобно нещо.
Извади пистолета от джоба си, скри лицето си зад скиорски очила и излезе зад ъгъла. Мирошников повтори движенията му едно към едно. От прикрепените към дулата заглушители пистолетите им изглеждаха огромни и заплашителни. Галардо се надяваше появата им да бъде достатъчна, за да попречи на когото и да било да направи някоя глупост.
— Аз ще взема това — излая той на английски.
Вече наистина раздразнен, библиотекарят се обърна към него. Галардо очакваше гневна тирада, но тя замря на съсухрените устни на стареца при вида на оръжието.
— На колене — заповяда Галардо. — С кръстосани глезени.
Библиотекарят се отпусна на колене и едва успя да заеме позата.
Лурдс беше запазил достатъчно присъствие на духа, за да започне да отстъпва назад. Беше хванал младата жена с едната си ръка и я дърпаше зад себе си.
— Ако се наложи да ви застрелям, професор Лурдс, ще го сторя. — Галардо държеше пистолета насочен към него. — Започвам да си мисля, че ще бъдете далеч по-малка неприятност, ако сте мъртъв.
Ди Бенедето излезе от прикритието си в другия край на рафта.
Пътят за бягство беше отрязан и Лурдс замръзна на място.
Галардо се ухили. Знаеше какъв е видът му със скиорските очила — заплашителен, естествено. Тръгна бавно напред. Мирошников вървеше зад него.
— Аз викам да ги убием направо тук — обади се Ди Бенедето. — Не ни трябват живи.
Преди Галардо да успее да отговори, зад него се чу глухо шляпване. Отпред Ди Бенедето отстъпи настрани, хвана пистолета с двете си ръце и той се насочи право в Галардо.
— Внимавай — предупреди го той.
Галардо се опита да се обърне. Чу движението зад себе си. Завъртя глава и видя Мирошников да лежи в безсъзнание на пода. В същия миг във врата му се допря дуло на пистолет.
— Мръднеш ли, ще те застрелям — изрече студен женски глас.
Наташа Сафарова стоеше зад едрия мъж и притискаше дулото към врата му. Ако дръпнеше спусъка, куршумът щеше да разкъса гръкляна му.
Адреналинът бушуваше в кръвта й, докато се опитваше да установи къде се намира другият мъж. Беше пристигнала в университета след Лурдс и преследвачите му. Не я забелязаха, когато паркира малко по-нагоре и тръгна към библиотеката съвсем малко зад тях.