— Кажи на приятелите си да хвърлят оръжието — посъветва го тя. — Иначе ще те убия и ще рискувам с тях. Лично аз обичам да рискувам. А ти?
Преди мъжът да успее да отговори, Лурдс се хвърли напред. На Наташа й се прииска да изкрещи. Професорът си търсеше белята.
Лурдс сграбчи ръката на младия мъж и я вдигна нагоре. Пистолетът издаде тих кашлящ звук. Куршумът се заби в тавана над тях. Посипа се тънка струйка прах. Преди младежът да дойде на себе си, Лурдс измъкна една дебела книга от лавицата и я стовари в лицето му.
От разбития нос на стрелеца потече кръв и той залитна назад. Лурдс използва моментното му замайване и изби пистолета от ръката му. Обърна се, сграбчи младата жена за китката и я задърпа.
Противно на всички очаквания, здравенякът до Наташа понечи да се хвърли напред. Тя бързо го сграбчи за брадичката и притисна още по-силно дулото в шията му.
— Кофти идея.
Мъжът замръзна.
Двамата гледаха безпомощно как Лурдс и спътниците му изчезват между рафтовете. Наташа изруга наум.
Вдигна очи и видя охранителната камера на тавана. Сръга пленника си да тръгне към края на пътеката. По-младият се опита да изпълзи до оръжието си. Наташа го изрита в слепоочието и го просна на пода в безсъзнание.
Смъкна рязко скиорските очила на здравеняка, хвърли ги и го обърна с лице към камерата.
— Кажи на приятеля си да излезе — заповяда тя. — Веднага!
— Чимино — обади се здравенякът. — Излез така, че да може да те вижда.
Миг по-късно четвъртият мъж се появи. Държеше пистолет със заглушител и пръстът му беше на спусъка.
— Хвърли оръжието насам — нареди Наташа.
Мъжът се подчини.
— Лягай на пода. По корем. Ръцете на главата. Знаеш си упражнението.
Мъжът се поколеба, но здравенякът му изръмжа нещо и той легна на пода.
Наташа се чудеше какво да прави. Искаше да се обади за помощ и да прибере нападателите, но знаеше, че Лурдс може да се измъкне от Русия, ако го изпусне. Тогава забеляза безжичната слушалка в ухото на здравеняка.
— Колко хора имаш отвън?
Онзи не отговори.
Тя реши, че това няма значение. Със сигурност бяха достатъчно, за да убият или заловят Лурдс.
— Дай ръка.
Мъжът не се подчини и тя го удари с пистолета в челюстта.
Той протегна ръка.
С привични движения Наташа щракна белезниците на китката му.
— По корем.
Здравенякът бавно се отпусна на пода. Тя знаеше, че пленникът й дебне удобен момент да си сменят ролите. Беше успяла благодарение на изненадата. Когато мъжът беше на пода, тя го закопча за лежащия в безсъзнание.
Завъртя се и побягна. Надяваше се, че ще успее да спаси Лурдс от убийство или залавяне от мутрите на здравеняка. Имаше въпроси и искаше да научи отговорите им.
Сърцето на Лурдс биеше като пневматичен чук. Той притисна длан до джоба на сакото си, за да напипа твърдите ръбове на защитната кутийка. Още е тук. Слава богу. Надяваше се да не е рискувал живота си напразно.
Тичаше, без да пуска ръката на Лесли. Не искаше тя да спира. Съмняваше се, че едрият мъж от библиотеката е дошъл самичък.
Озоваха се навън и се втурнаха през двора. Дъхът изгаряше гърлото му. Озърна се през рамо и видя Гари само на няколко крачки отзад. Младежът мъкнеше камерата си с лекота и поддържаше изненадващо бързо темпо.
Лурдс събра сили и се насочи натам, където бяха паркирали колата. Не си направи труда да се движи по тротоара. Студенти и преподаватели им хвърляха тревожни и озадачени погледи, но всички се махаха от пътя им.
— Хей — извика Гари. — Размърдай се, народе. Имаме си компания.
Стомахът му се сви. Погледна назад и видя тримата мъже, които тичаха по улицата да ги пресрещнат. Не бяха студенти — не бяха дори руснаци, ако се съдеше по външния им вид. Корави мъже с твърди погледи. Трябваше да се досети, че едрият е оставил свои хора да дебнат наоколо.
Явно прекомерното използване на сила му беше запазена марка.
Засега не бяха извадили оръжия — но пък и бяха твърде далеч и се движеха прекалено бързо през тълпата студенти, за да могат да стрелят, без да рискуват да улучат някой от минувачите. Това положение нямаше да се задържи дълго.
Настигаха ги.