Лурдс изруга. Беше толкова превъзбуден, че дори не обърна внимание на какъв език. Рязко се отклони от улицата, на която бяха паркирали. Нещата определено не вървяха на добре, всъщност едва ли можеха да бъдат…
— Професор Лурдс!
… по-зле. Но Лурдс грешеше.
Заповедническият вик привлече вниманието му. Разпозна гласа. Озърна се през рамо и видя Наташа Сафарова, която го настигаше бързо.
Явно наред с другите си таланти тя беше и добър бегач. Ръцете и краката й работеха като на професионален спринтьор. Настигна ги като на шега. Пистолетът й бе изваден и моментално привличаше тревожните погледи на всеки, който го забележеше.
Лурдс беше един от разтревожените.
— Арестуван сте — викна Наташа, като продължаваше да тича след тях. Насочи пистолета към него.
Лурдс не забави крачка.
— Спрем ли — възрази той, сочейки назад към другите преследвачи, — онези хора ще ни убият.
Наташа хвърли бърз поглед в посоката, в която той сочеше. Мъжете, които бе оставила в библиотеката, тъкмо се появяваха на изхода; двамата, които бяха в съзнание, носеха третия, който беше закопчан за единия от тях. Не изглеждаха особено щастливи. Но пък беше малко вероятно да успеят да ги настигнат.
— Имам кола. Последвайте ме — каза тя и почти без усилие задмина Лурдс, Лесли и Гари. — Ако не се подчините, ще ви застрелям.
— Какво? — задъхано възкликна Лесли. Спъна се и едва не падна. — Да не я следваме? С онези зад нас? Тази е луда.
Лурдс й подаде ръка, за да й помогне да запази равновесие.
— Не говори, а тичай — посъветва я той. Луда или не, Наташа Сафарова беше единственият им шанс.
Следвайки въоръжения си водач, тримата спринтираха по страничната улица към един седан на паркинга.
Наташа отключи с дистанционното.
— Влизайте.
Рязко спря до мястото на шофьора и отвори вратата. Вместо да влезе вътре, опря ръце на тавана и се прицели към тримата, които приближаваха към тях.
Те се пръснаха, а маневрата им очевидно бе добре отработена. В ръцете им се появиха оръжия.
Лурдс бе напълно убеден, че всеки момент ще го направят на парчета. За миг замръзна на място.
— Влизайте! — нареди Наташа. — Снишете се. Двигателят би трябвало да ви предпази от куршумите.
Лурдс се затутка със задната врата и най-накрая успя да я отвори. Паниката го стискаше за гърлото. Насили се да се концентрира върху задачата си и да не се обръща към преследвачите.
— Внимавайте! Ако стреляте по тях, можете да улучите някой студент! — предупреди той на руски, за да го разбере веднага. Наташа говореше английски добре, но това не означаваше, че ще бъде на ниво в разгара на битка. Лурдс бутна Лесли към отворената врата и я прикри с тялото си.
— Знам — също на руски отвърна Наташа. — Няма да стрелям, но те не го знаят. Влизайте, преди да са се сетили.
Лесли изпълзя навътре в купето. Гари се метна след нея, преди Лурдс да успее да влезе. Двамата заеха цялата седалка и не му оставиха място. Лурдс затръшна вратата, отвори предната и се хвърли на мястото до шофьора. Сниши главата си ниско под таблото.
Тримата от другата страна на улицата бяха приклекнали. Единият се прицели с пистолета си и стреля. Куршумът разби предния десен прозорец. По гърба на Лурдс се посипаха парчета стъкло. Той трепна и прикри глава с ръцете си.
Наташа рязко отвори вратата си и се озова зад волана. Завъртя ключа и двигателят оживя.
Лурдс погледна към нея.
Тя прехвърляше пистолета от едната си ръка в другата. Когато отново го хвана с дясната, го насочи към Лурдс.
— Долу.
Сигурен беше, че това не е предупреждение да се пази от неприятелския огън. Наташа стреля над главата му към преследвачите. Още куршуми от тяхната посока улучиха колата. Ударите отекваха оглушително в затвореното пространство.
— По дяволите! — изкрещя Гари от задната седалка. — Мърдай, жено! Да не чакаш сигнал от господ или нещо такова?
Наташа натисна газта. Двигателят изръмжа като притиснат в ъгъла звяр, гумите зафучаха по паважа и ги понесоха напред.
Лурдс държеше ръцете си на таблото, но рискува и погледна. Наташа отби в отсрещното движение. За миг се уплаши, че ще се блъснат в един товарен камион. Видя как очите на шофьора се разширяват от другата страна на предното стъкло. Наби спирачки и камионът се завъртя. Бронята му се размина на сантиметри с тях.
— Ох, мамка му! — изкрещя Гари.