Колата полетя в алеята. Зад нея отново се раздрънчаха кофи за боклук.
— Заради цимбала ли беше убита Юлия? — попита Наташа.
— Може би. Успяхте ли да го вземете? — на свой ред попита Лурдс.
Наташа погледна в огледалото и видя как първата кола се блъска в ъгъла на сградата и се завърта, изгубила контрол. Втората се промуши покрай нея и продължи гонитбата.
— Не — отвърна тя. — Артефактът не беше намерен. Но пожарът унищожи много неща в онова помещение. — Хвърли поглед към Лурдс. — Значи смятате, че тези хора са убили сестра ми.
— Гледайте пътя. — Лурдс отново се стегна целият.
Бронята блъсна кофите за боклук и те полетяха във въздуха. Една от тях падна върху капака и се блъсна в предното стъкло. Плъзнаха пукнатини като паяжина.
— Дори и да не се били точно тези, най-малкото са свързани с тях — отговори на въпроса й Лурдс. — Или с работодателя им.
— Защо мислите така? — Наташа гледаше как преследвачите им скъсяват дистанцията.
Лурдс се поколеба и я погледна.
— Защото имаше друг артефакт с подобни знаци — рече той. — Преди пет дни беше у нас в Александрия. За кратко. Тези хора — или други като тях — нахълтаха в студиото ни, убиха няколко души и го отнеха. Щяха да ни избият всички, но Лесли, която е отзад, им се опълчи.
Зад тях се чуха изстрели. Най-малкото един куршум рикошира от колата. Друг проби задното стъкло и досъсипа предното.
— Съжалявам за Юлия — каза Лурдс. — Беше много умна и очарователна. Страшно ще ми липсва.
Наташа беше сигурна, че е искрен. Но той знаеше много повече от нея.
В алеята проехтяха още изстрели.
Щом излязоха на улицата, Наташа пусна пистолета в скута си, хвана волана с две ръце и рязко зави наляво. Колата се разтресе и се завъртя на сто и осемдесет градуса, заставайки с лице към приближаващите преследвачи.
— Какво правите? — нервно попита Лурдс.
— Пич, тая се е побъркала! — викна Гари. — Ще ни…
Без да обръща внимание на страха, Наташа сграбчи пистолета, прицели се и свали предпазителя. Оръжието заподскача в ръката й, докато стреляше. Гилзите зачаткаха по разбитото стъкло, докато дърпаше спусъка с цялата бързина, на която беше способна.
Куршумите разбиха предното стъкло на преследвачите от страната на водача. Наташа видя как тялото на мъжа подскача от ударите. После колата поднесе настрани. Удари предния им калник, огъна бронята и се плъзна покрай тях, забивайки се в близкия магазин за дрехи.
Колата излезе заднешком на улицата. Наташа превключи на предна, натисна газта и отново полетяха с рев сред движението.
Погледна към Лурдс.
— Ще трябва добре да си поговорим. После ще реша какво да ви правя.
Вой на сирени изпълни въздуха, приближавайки катастрофата зад тях.
Насъбра се тълпа и задръсти движението. Галардо безсилно гледаше как колата му се оказва заклещена сред другите автомобили. Накрая се отказа, отвори вратата и закрачи напред. Разбута хората, като ръмжеше ругатни. Неколцина го наругаха в отговор, но никой не се опита да го спре.
Четиримата мъже все още бяха в смазаната кола. Шофьорът беше клюмнал напред върху волана. Като внимаваше да не докосва колата и да не остави отпечатъци, Галардо го сграбчи за косата и го дръпна назад.
Куршумите бяха направили лицето му почти на пихтия.
Изруга отново и пусна мъртвеца. Тялото падна настрани към мъжа на съседната седалка. Онзи грубо го отблъсна от себе си и изруга.
— Мърдайте! — заповяда Галардо. — Излизайте навън!
Недалеч завиха полицейски сирени.
— След мен! — Галардо се обърна и тръгна обратно през тълпата. Зяпачите стояха настрана и отстъпиха още повече, когато тримата живи излязоха от колата с оръжия в ръце. Те затичаха след Галардо, готови всеки момент да открият огън.
Галардо се качи в колата, махна на другите да го последват и се обърна към Ди Бенедето:
— Да се махаме.
Вратите се затръшнаха и Ди Бенедето бързо потегли заднешком по алеята.
Зачервен от ярост, Галардо извади телефона от джоба си. Още помнеше с каква лекота жената го беше издебнала в гръб. Сякаш бе малко дете. Това беше унизително и непростимо. Обеща си, че ще я види отново. И тогава ще я убие. Бавно.
Набра номера на Мурани.
Апартаментът на кардинал Стефано Мурани
Ватикана