21.08.2009
Кардинал Мурани се събуди от чукане по вратата. Умората още го държеше в плен. Чувстваше се като дрогиран. Все още лежеше по пижама в леглото. Тежкият том, който четеше, бе паднал в скута му.
— Кардинал Мурани — обади се младежки глас.
— Да, Винсент — дрезгаво отвърна Мурани на личния си камериер. — Влез.
Винсент отвори вратата и влезе в спалнята. Беше висок малко над метър и половина и тънък като пръчка. Костите му стърчаха в лактите. Главата му изглеждаше твърде голяма за кльощавото му тяло. Носеше тъмен костюм, който не му беше по мярка, а косата му бе грижливо сресана на път.
— Не дойдохте на закуска, ваше високопреосвещенство — каза той. Не погледна Мурани в очите. Винсент никога не гледаше хората в очите.
— Не се чувствам добре — каза Мурани.
— Съжалявам да го чуя. Желаете ли да закусите тук?
— Да. Погрижи се.
Винсент кимна и излезе.
Мурани знаеше, че младежът не му вярва, но това не го интересуваше. Винсент беше най-малката му грижа. Той беше негов васал, намираше се изцяло под контрола му. За последните няколко седмици на няколко пъти бе чувал Мурани да се оплаква, че не му е добре.
Надигна се, взе телефона и се обади на личния си секретар. Нареди да отменят всичките му срещи и обяда, който бе уговорил с един от първите приближени на папата.
Почувства се добре, че е разчистил деня и може да работи върху скритите в звънеца и цимбала тайни. Включи телевизора и загледа CNN. Нищо не се съобщаваше за разкопките в Кадис, но знаеше, че новините предстоят. Проучванията бяха привлекли вниманието на медиите като внезапната смърт на някоя пристрастена към наркотиците звезда.
Стана с намерението да вземе душ, преди да закуси, но мобилният му телефон иззвъня. Отговори и веднага позна гласа на Галардо.
— Нещата не се развиха добре — каза Галардо без никакви встъпления. — Изгубихме пакета.
Мурани го разбра много добре.
— Какво се случи?
— Проследихме го до държавния университет — каза Галардо.
— Защо е отишъл там?
— За да вземе друг пакет. У него е.
Сърцето на Мурани прескочи. Друг пакет?
— Какво имаше в другия пакет?
— Не знаем.
— Откъде е знаел, че пакетът е там?
— И това не знаем. Знаем обаче, че ни проследиха. И че преследвачът ни сега е с пакета. Но не знаем защо.
Черен гняв обхвана Мурани. По телевизията отново започнаха да повтарят историята за разкопките на отец Себастиан в Кадис. Знаеше, че времето работи против него. Всеки момент беше безценен.
— Не ти плащам, за да не знаеш — студено рече Мурани.
— Известно ми е. Но и не ми плащаш достатъчно добре за рисковете, които поемам в момента.
Това изявление беше предупреждение за Мурани и кардиналът го знаеше. Търсенето на инструментите бе напреднало и никой друг не можеше да се отзове така бързо — още повече човек от калибъра на Галардо и с неговите връзки. Издиша и си наложи да запази спокойствие.
— Можеш ли да прибереш пакетите?
Известно време Галардо не отговори.
— Можем да опитаме срещу подходящо заплащане — най-сетне отвърна той.
— Тогава действай — каза Мурани.
Москва, Русия
21.08.2009
Лурдс седеше закопчан на предната седалка, докато Наташа Сафарова летеше с пълна скорост по улицата и същевременно говореше по мобилния си телефон. Изстрелваше думите така бързо и неясно, че макар да владееше добре руски, Лурдс не беше сигурен за темата на разговора.
Лесли и Гари седяха притихнали отзад. Беше им дошло в повече. Лесли бе настояла да й се обясни какво става, след което пожела да я откарат до британското посолство. Наташа се обърна към нея само веднъж с обещанието, че ако не си държи устата затворена, ще я откара в първото полицейско управление.
И Лесли не гъкна повече.
Пътуваха близо цял час, минаха през историческите части на Москва, които Лурдс навремето бе посещавал така често. Прекосиха и стари жилищни райони, където едва ли бяха стъпвали туристи. Най-сетне Наташа отби в малък паркинг зад една сграда без никакви означения.
Изгаси двигателя, прибра ключовете в джоба си, отвори вратата и излезе. Наведе се през прозореца очи в очи с Лурдс.
— Слизайте — нареди тя. — И тримата.
Лурдс се подчини с известно безпокойство. Краката му трепереха от дългото седене неподвижен и от емоциите покрай бягството и стрелбите.