— Значи са професионални колекционери? — предположи Лесли.
— Каквито и да са, търсим някого, който знае много за случващото се в тази област — рече Гари. — И спипа находките много преди учените ви глави да разберат какво притежавате.
— Звънецът и цимбалът не са особено ценни за колекционери. Изработени са от глина, а не от скъпи метали, имат надписи, които не са разчетени и може би никога няма да бъдат, и са от култура, която изглежда е непозната. Колекционерите обичат старите предмети, но се придържат към познатото и търсеното — бронзови изделия от династиите Шан и Тан, вази от Мин, предмети от египетски гробници, гръцки мраморни статуи, тюркоазени и златни изделия на маите, римски статуетки и инкрустации. Такива неща. Колекционерите обичат предмети, които могат да се свържат с могъщи или прочути владетели. Познавам хора, които с радост биха убили за бронзова статуя на колесничар в естествен ръст от гробницата на император Чин например. Но тези предмети са различни; те са древни и загадъчни, поради което привличат вниманието на учени и историци. Малко вероятно е да събудят интереса на богати или обсебени колекционери. Произходът им е неизвестен. Нямат сертификат за автентичност. Дори не знаем на коя култура принадлежат. Стари са и са интересни, но не са някакъв Свещен Граал.
— Щом не им трябват инструментите, тогава какво? — попита Лесли.
— Смятам, че им трябват тъкмо инструментите — отвърна Лурдс. — Гари може да е прав и те наистина да са търсели въпросните инструменти. Но не мисля, че е заради самите тях. А по-скоро заради онова, което те символизират.
— Значи търсим специален интерес — каза Наташа. — И хората, които го проявяват.
— Да, така смятам.
Лурдс забеляза студения проблясък в очите й. Не се съмняваше, че тя може да се превърне в хладнокръвен убиец, стига да реши. Той не изпитваше съжаление към убийците на Юлия. Всъщност дори й пожела точен мерник.
— Професор Хапаева имала ли е някаква представа за произхода на цимбала? — попита Лесли.
— Да — каза Лурдс. — Юлия смята, че е дошъл от Западна Африка. Нещо повече, била е сигурна, че е дело на йоруба. Или на техните предшественици.
— Защо?
— Йоруба са били известни търговци — обясни Лурдс. — И продължават да бъдат.
— Освен това европейците са ги залавяли и поробвали — обади се Гари.
Отново всички се обърнаха към него.
— Хей, обичам да гледам „Дискавъри“ и „Хистъри чанъл“. Покрай снимките с професор Лурдс назубрих малко теми, за които можеше да стане дума. Страхотни неща. Само дето не стана както го очаквах. Представях си повече копаене и по-малко лоши типове, човече.
— Съжалявам за разочарованието — каза Лурдс. — Според Юлия широкото разпространение на езика йоруба е резултат именно от търговията с роби — продължи той. — Езикът следва модела АДО.
— Е, това вече не го знам — обади се Гари и напълни устата си с манджа.
— Наше съкращение — каза Лурдс. — АДО означава агент-действие-обект. Това е моделът — или редът, ако предпочитате, — по който се появяват думите в говоримия и писмения език на дадена култура. Известен е и като СДО. Субект-действие-обект. Английският, както и седемдесет и пет процента от всички езици на света, следва модела СДО. Например като в изречението „Джил изтича вкъщи“. Нали разбирате?
Всички кимнаха.
— Освен това езикът йоруба е тонален — продължи Лурдс. — Повечето езици по света не са тонални. Колкото по-стар е един език, толкова по-вероятно е да бъде тонален. Китайският например е точно такъв. По-малко от една четвърт от езиците имат тази особеност. В това отношение йоруба е почти уникален.
— А защо Юлия е смятала, че цимбалът е от Западна Африка? — попита Лесли. — Не е бил намерен там, нали?
— Да, но е била сигурна, че е бил вносна стока и не е произведен тук. Керамиката по нищо не прилича на местните типове. Освен това някои от надписите върху цимбала са добавени по-късно. Като означение на собственика. Юлия го е отбелязала във файловете си. Надписите могат да се видят и на някои от снимките.
— На езика йоруба ли са? — попита Наташа.
Лурдс кимна.
— Мога да чета достатъчно, за да го разпозная — каза той. — Но надписът, който според Юлия е бил нанесен първоначално, не е на йоруба. А на някакъв друг език.