Няколко минути по-късно Лурдс тръгна след стареца. Лесли го следваше плътно. Наташа вървеше последна.
Слязоха долу и прекосиха улицата до съседната пряка. Десетгодишният ЗИЛ на Плеве ги очакваше в сенките. Старецът отвори театрално вратата за Лесли и Лурдс.
Наташа отказа предложението да седне отзад, а заобиколи колата и седна на мястото до шофьора. Едва сега Лурдс забеляза, че осветлението не се беше включило. Явно Плеве изпипваше нещата.
След като всички се настаниха, Плеве се качи зад волана. Чак когато потеглиха, Лурдс си позволи да издиша с облекчение.
Никой не проговори, докато Плеве ги извеждаше извън Москва. Старецът държеше волана с едната си ръка, а с другата палеше цигара от цигара. По всичко личеше, че не е толкова уверен, че ще се справи с прехвърлянето, колкото се опитваше да се покаже.
Обясни им, че пътуването може да продължи почти двадесет часа, ако карат направо и спират само за да заредят и да посетят тоалетната. Лурдс не се изненада, когато усети колко е уморен всъщност. Част от умората му обаче се дължеше на факта, че няма какво да прави.
Поспа известно време.
— Защо мислите, че сестра ми се е свързала с Института „Макс Планк“? — попита Наташа. Очите й горяха. Не беше почивала от убийството на Юлия. Наблюдаваше внимателно Лурдс. Той се беше събудил само преди няколко минути.
— Смятала е, че цимбалът вероятно е бил донесен в Русия, или тогавашната Рус, от хазарите.
— Кои са те?
— Историците спорят за произхода им — каза Лурдс. — Някои специалисти ги свързват с изгубените племена на Израил, които се пръснали след унищожаването на държавата. Днес повечето смятат, че хазарите са тюрки. Знам нещичко за тях, защото съм писал няколко монографии върху уйгурския език.
Наташа не каза нищо. Знаеше, че Юлия ценеше много високо Лурдс. Но знаеше също, че няма достатъчно познания по тези въпроси, за да разбере дали той говори истината, или си измисля на момента. Затова го следеше за някакъв знак, че лъже. В това отношение беше много добра.
— Били са част от хунската култура — продължи Лурдс. — Организирали са се на кланове и са обикаляли света, за да търгуват. Дори името им е свързано с това. Името „хазар“ е свързано с тюркския глагол гезер, който буквално може да се преведе като „скитам“. Били са просто чергари.
— Сестра ми беше археоложка. — Наташа усети колебанието в гласа си, когато говореше за Юлия в минало време. — Познаваше историята. А вие откъде знаете толкова много?
Лурдс отпи от бутилката си вода.
— Лингвистиката и археологията имат доста допирни точки. Припокриването им зависи от дълбочината на проучванията на езиковеда или археолога. В това отношение нито аз, нито Юлия сме правили компромиси. Непрекъснато се учихме. Всеки ден е школа.
Наташа мълчаливо се съгласи. Не си спомняше сестра си без дебела книга по някоя вехта тема подръка.
— Сигурен ли сте, че хазарите не са създателите на звънеца? — попита тя.
— Доста сигурен. Юлия също е смятала така. Според нея хазарите са го взели от йоруба.
— Къде живеят те?
— В Западна Африка.
— Западна Африка е голям район.
— Зная. Именно затова отиваме в Института „Макс Планк“. Тя е искала да се запознае с някои от проучванията им.
Това изненада Наташа.
— Значи Юлия е смятала да пътува до Лайпциг?
— Така е написала в бележките си. Искала е при възможност да ида с нея, за да й помагам с преводите.
— Но защо в Лайпциг? Не е ли по-просто да отиде в Западна Африка?
— Документите, които е искала да види, вече не се намират в Западна Африка, а се пазят в Лайпциг. Институтът „Макс Планк“ продължава да прави много проучвания върху историята на робството и изчезналите африкански култури.
— Нима в Западна Африка нямат музеи? Или други места, където да пазят разни изсъхнали прашни документи?
Лурдс се усмихна.
— Разбира се, че имат — рече той и отново отпи глътка вода. — Но нямат възможността да държат цялата си история там. Много от материалните артефакти, които разказват тази история, липсват.
По начина, по който присви очите си и се почеса по брадата, Наташа разбра, че професорът се мъчи да подреди мислите си. Едва сега осъзна, че външността му е наистина поразителна. Съмняваше се, че сестра й го е харесвала само заради ума му, колкото и впечатляващ да беше той. Естествено, верността на Юлия към съпруга й бе извън всякакви съмнения.