— Когато културите се унищожават или заробват, както е станало със западноафриканските народи, историята им се разпилява, губи се, а понякога се и пренаписва — каза Лурдс. — Музеите в Западна Африка — в Бенин, Нигерия, Сенегал и останалите дванадесет признати страни в района — пазят само малка част от онова, което е съществувало някога.
— А останалото е било унищожено?
— Унищожено или изгубено. Продадено и откраднато. Но най-вече изгубено. Не всичко обаче. Много народи в района запазват културата си чрез устна традиция. С разкази, които се предават от поколение на поколение. За жалост много е изчезнало завинаги. Отделни артефакти от културната традиция на района обаче са запазени от колекционери. Голяма част от тях се намира в частни колекции и музеи по цял свят. Никога не знаеш къде какво може да излезе. Също като цимбала.
— Не казахте защо Юлия е смятала, че хазарите са отнесли цимбала на север в Русия — посочи Наташа.
Лурдс извади компютъра си и бързо зачатка по клавиатурата. На екрана веднага се появи изображение на някакви стари на вид монети.
— Какво е това? — Наташа откри, че интересът й се засилва.
— Тези монети са били открити по същото време, по което е бил намерен и цимбалът — каза Лурдс. — Произхождат от един и същи обект. От стратиграфските данни излиза, че са били оставени по едно и също време.
— „Оставени“?
— Това е предположението на Юлия. Според дневника на разкопките цимбалът и монетите са били намерени заедно.
— Но защо е трябвало да бъдат оставяни?
— Може само да се гадае, но лично аз съм съгласен с предположението на Юлия. Който и да ги е оставил, явно се е опитвал да ги скрие, за да не бъдат отнети.
Наташа се замисли над думите му. Интригуваше я възможността цимбалът да е бил издирван преди стотици години — както се издирваше и сега. Но кой би могъл да знае за нещо, изгубено толкова отдавна? Кой може да си спомня през огромната пропаст на годините и да продължава търсенето до днес?
— Именно тези монети са убедили Юлия, че хазарите са донесли цимбала в Рус — продължи Лурдс. — Наричат се ярмаци. Хазарите са ги секли. Те са толкова еднотипни и характерни, че са били в обръщение в цяла Рус, Европа и Китай.
Наташа се вгледа в монетите на екрана. От едната страна имаше изобразен лежащ в носилка мъж. Юлия бе направила снимки и на реверса. Там имаше постройка, която приличаше на храм или може би на зала за събрания.
— Значи отиваме в Лайпциг, за да разберем защо хазарите са отнесли цимбала в Рус? — попита Лесли, която се бе събудила по време на разговора.
— Не точно — отвърна Лурдс. — Отиваме да търсим документи за цимбала. Поне част от надписите върху предмета са на йоруба и се надявам да намерим някаква следа за неговия произход. Да открием как и защо са се забъркали и хазарите, би било допълнителен бонус.
11.
Кабинетът на папа Инокентий XIV
Ватикана
22.08.2009
Напрежението свиваше стомаха на кардинал Мурани и оголваше нервите му, докато седеше пред папския кабинет. Столът му беше неудобен въпреки пищната си украса. От време на време Мурани прелистваше страниците на една книга по история на Източна Европа, но не четеше. Умът му бе твърде объркан за подобно нещо.
Погледна часовника си и видя, че е 8:13. Бяха минали само три минути, откакто бе проверил за последно колко е часът. Понечи да прелисти страницата и забеляза, че пръстите му леко треперят. Треморът грабна вниманието му. Загледа се с жив интерес в ръката си.
Страх? Или възбудено очакване? Нямаше представа защо папата беше свикал това събиране.
Сви юмрук и му заповяда да се успокои. Така и стана. Усмихна се на контрола върху самия себе си. В края на краищата, именно това бе наистина важното.
Вратата на кабинета се отвори. Отвътре излезе млад свещеник и погледна към него.
— Кардинал Мурани? — попита той.
Отначало Мурани си помисли, че свещеникът проявява наглост, като го пита за името му. Във Ватикана го познаваха всички.
После осъзна, че не познава младежа пред себе си. Разбира се, това беше напълно нормално. Мурани не си правеше труда да научава имената на свещениците, освен ако не бяха негови помощници или противници.
— Да — отвърна той.
Младият свещеник кимна и направи знак към вратата.