— Негово светейшество ще ви приеме сега.
Мурани прибра книгата обратно в кожената си чанта и се изправи.
— Разбира се, че ще ме приеме — рече той. Но му се искаше да се чувства по-самоуверен.
— Добро утро, кардинал Мурани. — Папа Инокентий XIV махна с ръка към един от плюшените столове пред огромното си писалище. Полираната повърхност отразяваше разкоша на помещението. — Надявам се, че не съм ви накарал да чакате твърде дълго.
— Разбира се, че не, ваше светейшество. — Знаеше, че друг отговор не се допуска. Приближи към папата.
Инокентий XIV изглеждаше добре за човек в началото на седемдесетте. По слабото му тяло нямаше излишък от плът и сините му очи бяха ясни. Големият му гърбав нос изпъкваше пред опънатото назад лице. От годините, прекарани върху тайнствени текстове, главата му беше леко потънала между раменете. Като цяло напомняше на хищна птица. Бялата му роба приличаше на перата на гълъб, но Мурани знаеше, че това е подвеждащо. У папата нямаше нищо мило.
Преди да бъде избран за папа от Светата колегия на кардиналите, Вилхелм Вайерщрас беше неин библиотекар. А преди това — епископ, в чиято кариера нямало нищо забележително.
Мурани беше сигурен, че и годините му като папа ще бъдат също толкова незабележителни. Нямаше да промени нищо, нямаше да поведе нищо и — накрая — нямаше да постигне нищо за заздравяването на положението на Църквата в света. Мурани не беше гласувал за него.
— Научих, че се чувствате по-добре — каза папата.
— По-добре съм, ваше светейшество. — Мурани коленичи набързо и целуна Пръстена на рибаря, преди да седне. Огледа помещението и двамата швейцарски гвардейци, стоящи мирно от двете страни на папата.
Папската швейцарска гвардия бе създадена през 1506 г. от папа Юлий II, но Сикст IV и Инокентий VIII бяха в основата на набирането на наемници за охрана. Сега гвардията беше единствената военна част от този род. Беше започнала съществуването си като издънка на швейцарската наемна армия, чиито части били разположени из цяла Европа.
Макар че при специални случаи продължаваха да обличат традиционните униформи в червено, синьо, жълто и оранжево, гвардейците обикновено носеха синя униформа, бяла якичка, кафяв колан и черна барета. Двамата в кабинета бяха въоръжени и с полуавтоматични пистолети SIG Р75. Сержантът носеше и картечен пистолет „Хеклер и Кох“. Оръжията бяха въведени, след като папа Йоан Павел II се размина на косъм със смъртта при покушението.
Мурани опря лакти на облегалките на стола и подпря брадичка върху пръстите си. Не се чувстваше комфортно в папските покои, но се стремеше да създаде впечатлението, че не е така.
— Били сте болен няколко дни — каза папата.
Мурани кимна.
— Питах се дали не смятате, че е време да потърсите лекарска помощ.
За момент Мурани остана объркан. После осъзна, че Инокентий XIV всъщност посочва факта, че през проточилото се „неразположение“ той нито веднъж не се бе обърнал към доктори.
Това беше грешка. Обеща си в бъдеще да бъде по-внимателен.
— Мисля, че беше просто грип, ваше светейшество. Нямаше смисъл да безпокоя лекарите.
Папата кимна.
— Все пак този… грип ви откъсна за доста дни от работата ви.
В стаята увисна тежка и потискаща тишина. Мурани знаеше, че папата не му е повярвал.
— Да, ваше светейшество. За щастие пред мен има още много години, които да посветя в служба на бог.
— Разбирам също, че проявявате необичаен интерес към работата на отец Себастиан в Испания.
— По-скоро светът проявява необичаен интерес към работата на отец Себастиан — възрази Мурани. — Разкопките в Кадис сякаш са привлекли вниманието на всички.
Уви, май е така. Мисля, че светът би си помогнал много повече, ако беше насочил вниманието си към други проблеми.
Знаеше, че папата не се вълнува особено от интересите на света. А от тези на Мурани.
— Ще минат два-три дни, преди някой инцидент в Близкия изток, икономиката или смъртта на видна личност да насочи вниманието на хората другаде — каза Мурани.
— Не бих пожелал нито едно от тези неща да се случва — рече папата.
Гневът се надигна в Мурани и той едва го овладя. Не — помисли си ядосано, — ти не би допуснал да се случи каквото и да било, ако зависеше от теб. Просто заемаш престола и допринасяш още повече за развалата, в която затъна Църквата при последните няколко папи.