— Още ли не е проговорил? — попита Галардо.
Ди Бенедето се обърна към него и се усмихна. Лицето му си оставаше младо въпреки наркотика. Беше на двадесет и две. Но сините му като лед очи бяха стари и празни. Дори някога там да е имало човечност и състрадание, от тях вече не бе останала и следа.
— Пищи. Плаче. Умолява. Понякога дори се опитва да познае какво искаме да научим. Но не знае. — Младият убиец сви рамене. — Жалка работа. На Фарук обаче му харесва да го кара да проговори.
Галардо отвори вратичката, свързваща кабината с каросерията.
Гостът им лежеше отзад. Казваше се Джеймс Кейл. Беше продуцент на „Древни светове, древни народи“. Наближаваше четиридесетте и бе красив мъж, преди да попадне в лапите на касапите на Галардо. Сега червеникавата му коса бе сплъстена от собствената му кръв, лицето му — раздрано от месингови боксове, едното му око беше избодено. Освен това бяха отрязали пръстите на дясната му ръка и го бяха кастрирали.
Последното беше почеркът на Фарук. Арабинът бе жесток и мъченията му доставяха истинско удоволствие.
Кейл се беше свил като зародиш и притискаше осакатената ръка към гърдите си. Панталоните му бяха почернели от кръв. Кръв имаше по цялата каросерия, по пода, стените и дори по тавана. Продуцентът се намираше на самия ръб на смъртта и всеки момент можеше да направи последна крачка към бездната.
Фарук седеше облегнат на страничната стена и пушеше. Беше около петдесетгодишен здравеняк, облечен в изцапан с кръв бурнус. Брадата му бе прошарена, но по нея също имаше кръв. Той погледна към Галардо и се усмихна.
— Продължава да твърди, че не знае нищо за онова, което жената ще покаже на професора — каза той с гърлен акцент и ръката му се стовари върху бедрото на Кейл.
Нещастникът изскимтя и се отдръпна, треперейки.
Фарук помилва крака на продуцента.
— Да си призная, започнах да му вярвам, след като му резнах яйцата.
Кървавата гледка отвращаваше Галардо. Беше виждал подобни неща и преди. Всъщност дори ги бе правил — и щеше да ги прави отново, ако няма кой да се заеме вместо него. Не му пукаше. Погледна към Фарук. После прокара пръст под брадичката си.
Арабинът се ухили и измъкна бръснач от бурнуса си. Тръсна пепелта от цигарата, наведе се напред и приглади косата на Кейл, при което той трепна и изплака от ужас. Фарук сграбчи един кичур, рязко дръпна главата на жертвата си назад и преряза гръкляна му с острието.
Галардо затвори вратичката, обърна се и се съсредоточи върху професора и жената от телевизията.
2.
— Здравейте. Говори Джеймс Кейл. Щом чувате това, явно не вдигам. Или съм зает, или нямам сигнал. Оставете ми съобщение и ще ви се обадя при първа възможност. И, мамо, ако си ти — обичам те.
Лесли Крейн изслуша познатите думи и се намръщи. На Джеймс можеше да му се има доверие. Гордееше се, че винаги е на разположение за хората, с които работеше. Би трябвало да вдигне телефона. Освен ако не е оставил проклетата машинка да се изтощи — отново. Нямаше да му е за първи път. Лесли си обеща, че в най-скоро време ще го върже за зарядното.
— Нещо не е наред ли? — попита Лурдс. Беше седнал срещу нея в откритото кафене, в което го бе отвела да закусят.
Движението по улицата бе мудно, разнообразявано от ездачи на камили и коне. Магарета дърпаха каручки с колела от велосипеди. Пазарите на открито привличаха много местни жители и туристи. Египтяните купуваха пресни зеленчуци, а туристите избираха сувенири и подаръци за роднини. Макар че беше тук от няколко дни, Лесли продължаваше да се възхищава на града, живеещ по един и същи начин от хилядолетия.
Сервитьорът бе разчистил масата след разнообразните ястия, включващи супа молохия със заешко, повече торли с агнешко, пълнени с ориз гълъбови гърди на скара, резени пъпеш и грозде, следвани от горещ сладкиш със стафиди, напоен с мляко, и турско кафе с аромат на шоколад.
— Опитвам се да се свържа с продуцента — обясни Лесли.
— Наблизо ли е отседнал? — попита Лурдс. — Бихме могли да се разходим и да го видим.
— Не е необходимо. Сигурна съм, че нищо му няма. Джеймс е голямо момче, а аз определено не съм му майка. Би трябвало да е на снимачната площадка. Ще го видя, когато стигнем там.
— Е, как попаднахте в шоубизнеса? — попита той.
— Неодобрение ли усещам?