Мурани знаеше това. Беше участвал в уреждането му. За щастие след дългите си години служба мнозина от лидерите на Швейцарската гвардия споделяха едни и същи основни виждания с Обществото на Квирин. И за едните, и за другите запазването на Църквата беше от първостепенна важност. За осъществяването на тази цел можеше да се отнема живот и да се изговарят лъжи.
Работата на отец Себастиан застрашаваше Швейцарската гвардия толкова, колкото и самата Църква. Началникът на гвардията командир Карл Пулвер осъзнаваше и опасността от Тайните текстове, макар да нямаше представа какво се съдържа в тях.
— Трябва да се направи нещо повече — каза Мурани.
Рецонико го погледна предпазливо.
— Какво например?
— Отец Себастиан е човек на папата. Не е един от нас.
— Още по-добре — рече Рецонико. — Ако Себастиан намери нещо, няма да го разпознае. Само ние знаем какво представляват Тайните текстове.
— Папата си мисли, че знае.
Рецонико махна пренебрежително ръка.
— Папата знае само онова, което му казваме. И дори тогава не разбира всичко като нас.
Мурани поклати глава.
— Това не е достатъчно. Трябва да контролираме обекта. Без никой да ни се бърка. За целта трябва да ръководим разкопките.
— Папата се спря на отец Себастиан. И той очевидно е добър избор. Областта му е археологията. От всички нас…
— Той е най-неблагонадеждният. — Тонът на Мурани стана по-твърд. — Прекарал е в света на миряните много време, преди да се обърне към Църквата.
Лицето на Рецонико потъмня.
— Бихме могли да предприемем стъпки за поправяне на положението.
Мурани омекна.
— И други свещеници и кардинали могат да поемат ръководството на разкопките.
Рецонико се усмихна.
— Като например теб ли?
Мурани дори не се опита да се прави на скромен.
— Да. Аз бих бил идеалният избор.
— Защо точно ти?
— Защото още от най-ранна младост съм посветил живота си на Църквата. Вярвам в силата на папската институция. Църквата трябва да заеме подобаващото й място в света. Тя става все по-слаба и по-слаба. Вземи само загубата на латинската литургия и връзките с другите религии и страни. Папите се държат така, сякаш са държавни глави…
— Каквито са — посочи Рецонико.
— … и се отнасят към другите държави и религии като с равни. — Гласът на Мурани отново стана твърд. — Никой не е равен на Църквата. Сам бог ни е сложил да бъдем пастири на народите, които той ни е дал. Ние трябва да ги водим и да определяме живота им. Не можем да го правим, когато непрекъснато се отказваме от властта и престижа, които ни правят божии избраници и инструменти.
Рецонико рязко си пое дъх и издиша. Поколеба се.
— Всичко, което казваш, е вярно…
— Зная, че е вярно.
— Но…
Мурани го прекъсна.
— Стига с това „но“. Църквата е свещена, тя е и би трябвало да бъде върховната сила на земята. И всеки предмет, който контролира тази сила, принадлежи на Църквата. Свещените артефакти са наши по право и по божие благоволение.
— Светът е станал различно място, Стефано — меко каза Рецонико. — В днешно време трябва да действаме по-внимателно и предпазливо.
— Става въпрос за книги и артефакти, способни да сложат край на този свят и да положат началото на нов. Лежали са погребани незнайно колко години и са на път да се появят отново.
— Само ако сме прави относно разкопките.
— Съмняваш ли се?
— Тепърва предстои да се докаже.
Мурани се облегна назад с отвращение.
— Трябва ти вяра.
За първи път погледът на Рецонико стана леден.
— Не се самозабравяй, Стефано. Можеш да си позволяваш такъв тон с по-нисши свещеници и кардинали, но аз съм тук от името на Обществото.
Думите му донякъде стъписаха Мурани. Той обаче беше очаквал повече. Въпреки че имаше склонност към автокрация и независимост, Рецонико често вземаше ролята на галено кученце на по-старшите в Обществото на Квирин.
Преброи до десет и реши да отстъпи.
— Нямаше да бъдем в това положение, ако изборът на папа се правеше по друг начин.
— Загубена работа — каза Рецонико.
Светата колегия на кардиналите се бе разделила при избора. Всяка фракция избра свой кандидат. Двамата, от които трябваше да се избере папа и които вече бяха натоварени със свещения дълг да закрилят света от Тайните текстове, не успяха да наберат достатъчно гласове, за да спечелят. Третата фракция, която преследваше свои лични цели, беше предложила алтернатива в лицето на Вилхелм Вайерщрас. В крайна сметка заради разцеплението новият папа, който се качи на престола, не знаеше нищичко за Тайните текстове.