— Позволяват, но някои от търговците са незаконни — обясни Лурдс.
— Мнозина от тях са търсени от полицията и службите на различни страни — каза Наташа, като си отваряше очите на четири. Въпреки че бяха пътували цяло денонощие, тя изглеждаше отпочинала и готова за път. — Ако някой от тях реши, че си пратен да ги шпионираш, могат да се опитат да ни прережат гърлата.
— О. — На Гари определено не му се понрави подобна перспектива.
— Когато започнал да се разраства, пазарът бил преместен извън града — каза Лурдс. — Просто защото станал много печеливш. Разположил се тук — на седем километра от Одеса.
— Откъдето е и името му — каза Лесли.
— Точно така. — Лурдс поведе групата. Минаха покрай контейнери, предлагащи азиатска електроника и туристически стоки, както и високотехнологични западни продукти ментета. — Тук има над шест хиляди магазина, които плащат хиляди долари наем на месец. Само от даването на места под наем се печелят огромни суми, а оборотът надхвърля двадесет милиона долара.
— Двадесет милиона на година ли? — попита Лесли.
Лурдс й се усмихна.
— Двадесет милиона на ден.
Лесли спря на едно кръстовище и се огледа във всички посоки. Безброй посетители задръстваха уличките и се пазаряха с продавачите.
— Имало е опити пазарът да се затвори, след като започнал да расте — каза Лурдс. — Но вече било твърде късно. Бил започнал да живее свой собствен живот. И продължава да расте. Но въпреки това Русия иска да закрие това място. А търговците и купувачите са готови да се вдигнат на оръжие, за да не го позволят.
— Но защо някой ще иска да закрива подобно нещо?
— Защото не могат да го контролират.
— А защо им е да го контролират?
— Заради данъците.
— Значи всички тези стоки са необложени? — Лесли спря пред един контейнер, предлагащ италиански дамски чанти. — Двадесет милиона долара на ден без нито цент данъци?
— Да. Това, което е пред теб, е в общи линии най-големият пазар в Европа. Интересно е да се отбележи, че е свърталище и на контрабандисти. Тук можеш да намериш всичко — оригинални продукти, фалшификати и нелегални стоки като муниции и наркотици. Бизнесът действа на светло просто защото никой не го спира.
Лесли разгледа една от чантите на малката маса. Лурдс знаеше, че жените не могат да подминат такива изгодни цени. Макар лично той да се съмняваше, че нещо от намиращото се на масата си заслужаваше дори и тези пари.
— Нямаме време за покупки — каза Наташа.
Лесли неохотно върна чантата.
— Къде трябва да се срещнем с приятеля ви? — попита Наташа.
— Наблизо — отвърна Лурдс.
Час по-късно Лурдс стоеше и пиеше турско кафе пред магазин за американски джинси. Лесли моментално ги заклейми като ментета. Лурдс не би се усетил. Гари беше зает да заснема кадри от различни магазини и дори накара Лесли да каже няколко встъпителни и заключителни думи за проекта, който щяха да предложат на BBC.
— Сигурен ли сте, че приятелят ви ще се появи? — попита на руски Наташа.
— Йосиф каза, че ще дойде — отвърна Лурдс на английски. Не искаше Лесли и Гари да се чувстват изолирани от разговора.
Измина поредната неловка минута, която бавно се проточи до още пет.
Наташа се премести и застана пред Лурдс. За момент той си помисли, че се е обидила, но вниманието й бе насочено към някакъв млад мъж, който приближаваше. Ръката й вече бе в джоба на якето.
Нямаше съмнение накъде е тръгнал младежът. Той спря на няколко крачки от тях. И двете му ръце бяха в джобовете му. Лурдс знаеше какво държат. Погледът на младежа нито за миг не се откъсна от очите на Наташа и Лурдс реши, че новодошлият я е определил като най-опасната сред тях.
— Професор Лурдс. — Английският му беше безупречен.
— Да.
— Праща ме Йосиф Данилович.
— Някакви доказателства? — обади се Наташа.
Младежът се ухили и сви рамене.
— Тук не е място за доказване на каквото и да било. Нито пък за полицаи. Идвам да ви предложа начин да излезете от града. Вие решавате дали да приемете.
Телефонът на Лурдс иззвъня. Той вдигна. Батерията беше почти изтощена.
— Ало.
— Томас — поздрави го жизнерадостно Данилович, но в тона му се долавяше малко напрежение.
— Здрасти, Йосиф. Мисля, че току-що срещнахме твоя човек.