— Какво правиш там?
— Търся убиеца на сестра си. Обадих се с надеждата, че можеш да ми помогнеш.
— Съдебните медици намериха стар куршум в тялото на мъжа — каза Черновски. — Явно е бил раняван преди и не е имал достъп до лекарска помощ. Раната в крайна сметка зараснала, но куршумът останал вътре.
— Прилича ми на случая с убийството на Карпов — каза Наташа.
— Да. Куршумът беше от оръжието на един от стрелците на мафията — продължи Черновски. — Щом го идентифицирахме, отидох да видя стрелеца.
Погледът на Наташа продължи да броди наоколо. Лесли се беше върнала при Лурдс и Гари, но някакъв друг мъж стоеше само на няколко метра от нея.
Беше мърляв. Носеше ниско нахлупен каскет и леко карирано яке. Случайният минувач би могъл да го вземе за докер. Наташа забеляза хубавите обувки на краката му и разбра, че мъжът не работи на пристанището, макар да бе облечен като докер. Черновски я беше научил да гледа в краката на хората. Те често се преобличаха преди или след като извършат нещо незаконно, но рядко се преобуваха.
Мъжът стоеше до един контейнер, който чакаше да бъде натоварен, отпиваше от картонена чашка и от време на време кимаше на минаващите докери. Освен това говореше по мобилен телефон. Малцина докери можеха да си позволят подобни играчки.
— Онзи разпозна мъртвеца като един от екипа, който опитал да открадне нелегална пратка антики от Ирак по време на войната. Разговарях с някои от уличните търговци, които предлагат подобни неща. Пуснах им и снимката на убития. Името му е Юрий Карстев.
— Нищо не ми говори. — Знаеше, че Черновски очаква отговор от нея.
— Може би ще говори нещо на професора.
— Ще го питам. — Знаеше също, че Черновски искаше да се увери, че все още пътуват заедно.
— За този Карстев се знае, че е работил за тип на име… — отново зашумоляха хартии, докато Черновски преглеждаше бележките си, — … Галардо. Патрицио Галардо.
— И това нищо не ми говори.
— Името си има цяла история. — Черновски пое дълбоко дъх.
Мъжът, който следеше Лурдс и групата му, прибра телефона в джоба си и запали цигара. Стомахът на Наташа се поотпусна. Когото и да чакаше онзи, явно още не беше в района.
Без да го изпуска от очи, Наташа бързо заговори на Черновски.
— Зная, че искаш да ме задържиш колкото се може повече, Иван. Ако бях на твоето място, бих сторила същото. Проблемът е, че сме уязвими. И ми се струва, че преследвачите ни всеки момент ще се появят. Така че ще е най-добре да ми кажеш каквото знаеш.
Черновски се поколеба. Наташа заподозря, че непознатият дори се опитва да подслушва разговора й.
— Патрицио Галардо е крайно лош тип, Наташа — каза Черновски. — Крадец и убиец.
— За себе си ли работи, или за някой друг?
— И двете. Работи на парче. Специализирал се е в незаконно придобиване на антики.
— За кого работи?
— Засега не съм открил нищо конкретно. Ще продължа да търся.
— Моля те, направи го — каза Наташа. — Ще се обадя отново при първа възможност.
— Откъде?
— Ще те уведомя. Очертава ни се доста път. Благодаря ти, Иван.
— Пази се, Наташа. Надявам се да те видя жива и здрава в най-скоро време.
Тя окачи слушалката и пресече улицата. Време беше да се погрижи за наблюдателя.
Патрицио Галардо прибра телефона в джоба си и си запробива път през пристанището. Ускори крачка, когато видя товарния кораб „Каролинска луна“, хвърлил котва на около триста метра напред.
Според доклада на информатора Лурдс и групата му трябваше да са някъде наблизо.
Четирима от хората му вървяха с него. Всички криеха пистолети под палтата си.
Недалеч отби полицейска кола. Двама униформени заемаха предните седалки. Отзад седеше мъж в цивилни дрехи.
Вътрешната аларма на Галардо за полицаи се включи. Той инстинктивно забърза към близката пресечка. Бяха оставили голяма каша в Москва и той се запита дали сега тя няма да ги удави.
Чу се скърцане на спирачки. Някакъв двигател смени оборотите.
— Ченгетата са след нас — обади се един от хората на Галардо.
— Пръснете се — нареди той. — Прикривайте ме, ако се опитат да ме приберат.
Продължи да върви, но слушаше напрегнато как гумите на приближаващата кола шумолят по чакъла.
Някой извика към него на руски. Не му обърна внимание. Много от пристигащите в пристанището моряци не говореха руски.