— И аз изчезвам в леглото — обади се Гари.
— Ти? Да спиш? — изненада се Лурдс. Гари сякаш спеше най-малко от всички.
— Имат кабелна телевизия — ухили се Гари. — Това означава или порно, или анимационни филмчета за възрастни. И в двата случая ще има купон. — И си тръгна.
Лурдс се обърна към Наташа.
— А вие?
— Какво аз? — Тя седеше срещу него. Макар да изглеждаше спокойна, Лурдс знаеше, че непрекъснато е нащрек. Държеше под око всичко и всеки в лобито.
— Може би не сте твърде уморена за едно питие? Аз черпя.
— Опитвате се да бъдете любезен ли, професоре?
Лурдс сви рамене.
— Мисълта, че ще се качите в стаята си и ще се взирате в стените, донякъде ме изнервя. Не успяхте да поспите в колата по пътя.
— Сънят не е добра идея, когато някой е по петите ти. Чувствам се в най-голяма безопасност, докато съм в движение.
Мисълта, че е преследван, обезпокои Лурдс и това явно пролича на лицето му.
— Толкова сте се вторачили в целта си, че забравяте, че и други правят същото. Но тяхната цел сме ние. Защото им пречим, каквото и да търсят.
— И не могат да го намерят?
Наташа поклати глава.
— Явно не могат. Иначе нямаше да пратят Галардо по петите ни.
— Но как успяха да ни открият в Одеса?
Върху лицето на Наташа се появи мрачна усмивка.
— Това е въпросът, нали? Как според вас ни е намерил Галардо?
— Ако бяхме в шпионски филм, щях да реша, че на някой от нас е лепнато проследяващо устройство. Но ние не сме били в толкова близък контакт с Галардо или подчинените му, за да се случи подобно нещо.
— Така е.
— А появата му в Одеса не беше случайност.
— Бих ви взела за опасно невеж, ако си помислите подобно нещо дори и за миг. Уменията ви да оцелявате са впечатляващи за един университетски професор.
— Но не и достатъчни, за да ме предпазят от убийство.
— Най-вероятно.
Лурдс трепна.
— Това беше брутално откровено.
— Колкото повече знаеш, толкова по-дълго живееш.
— Остава само една възможност, но отказвам да я приема.
— Значи сте по-глупав, отколкото си мислех. — Върху прекрасното лице на Наташа се изписа разочарование.
— Намеквате, че някой — Лесли, Гари или Йосиф — ни е предал.
— Галардо и хората му почти успяха да ни спипат — посочи Наташа. — Това предполага, че са знаели доста повече от това, че сме в Иличовск.
Лурдс мълчаливо се съгласи.
— Трябва да има друг отговор.
— Има. Аз също бих могла да съм ви издала.
Думите й го изненадаха.
Наташа го погледна и поклати глава. Изглеждаше едновременно тъжна и развеселена.
— Нито за миг ли не ви е минавало през главата?
— Не — призна си Лурдс.
— Защо?
— Вие сте сестра на Юлия. Не бихте направили подобно нещо.
— Вие сте човек с богат опит, професор Лурдс. Но знаете ли с коя ваша черта се забавляваше най-много сестра ми?
Лурдс сви рамене.
— С наивността ви. Все повтаряше, че сте един от най-невинните хора, които е срещала. — Наташа се изправи. — Утре трябва да ставаме рано. Съветвам ви да си починете добре. Лека нощ.
— Лека нощ. — Лурдс я гледаше как се отдалечава. Имаше великолепна походка и фигура. Оцени по достойнство и двете — по начин, който смяташе за не чак толкова наивен.
13.
Институт за социална антропология „Макс Планк“
Хале, Германия
29.08.2009
— Запознат ли сте с работата на института, професор Лурдс?
Йоахим Флайнхард се оказа интересен човек. Телефонните им разговори бяха кратки и по същество и Лурдс очакваше да срещне вял дебелак с нездрав цвят на лицето, който прекарва прекалено много време в лабораторията.
Оказа се, че Флайнхард е висок към два метра и изумително жизнен. Баща му беше германец, а майка му — чернокожа американка. Явно гените и на двете страни са били превъзходни. Положението на Флайнхард в института и репутацията му доказваха това. Кожата му беше тъмна и гладка, фигурата — стройна и красива. Движенията му — като на професионален атлет, имаха леко заплашителен ефект.
Освен това беше облечен безупречно, което накара Лурдс да се почувства неловко в късите си дънкови панталони и разкопчаната риза върху раздърпана тениска. Той се беше облякъл в тон с времето, но не и с обстановката.