— Другите са отзад, отче — каза старицата и остави палтото на закачалката.
Мурани тръгна през голямото, елегантно жилище. Не всички членове на Обществото на Квирин бяха останали в Църквата. Организацията се нуждаеше от известна автономност и не съществуваше изцяло под дебнещите очи на папството. Имаше и членове, които не бяха църковни служители. Понякога парите трябваше да дойдат от другаде. Случваше се да се правят сделки с вярващите.
След като мина през тесните коридори, покрити с картини и скулптури, очертаващи по-голямата част от историята на Рим и Църквата, Мурани откри Лоренцо Очето, заобиколен от останалите, в просторния му кабинет. Двойната врата беше широко отворена.
Очето беше съсухрен мъж с плешива, покрита с червеникавокафяви петна глава. Приличаше на оживяла мумия, но жълтите му очи не пропускаха нищо. Навремето той беше като ръжен в ръцете на Църквата, опълчваше се срещу всяка загуба на власт и престиж, която тя понасяше.
Освен домакина в кабинета имаше още трима души. Всички седяха и слушаха Очето. Голям, вграден в стената екран предаваше пряко разкопките в Кадис. Нямаше никакво съмнение каква беше темата на разговора.
— А, кардинал Мурани. Радвам се да ви видя. — Гласът на Очето бе стържещ, но в него се усещаше сила. — Хубаво е, че успяхте да наминете.
В края на краищата, кардиналът нямаше друг избор. Когато Очето повикаше някого, този някой просто трябваше да се яви.
Здрависаха се.
— Не е нужно да разговаряме тук. Искам да се поразходя с вас, докато все още мога — каза Очето и бавно се изправи от бюрото си.
— През всичките тези години ти разкрихме много тайни — каза Очето, след като влезе в личния си асансьор към подземната част от дома му.
Асансьорът бе скрит зад голям часовник, който потъваше навътре в стената, щом дръпнеха веригите му. Мурани влезе в кабината и затвори вратата след себе си.
Очето натисна копчето и светлината отслабна. Миг по-късно кабината трепна и започна да се спуска бавно надолу.
— Но не всички.
Това вбеси Мурани. Беше очаквал, че ще научи всичко още с приемането му в Обществото.
— Какво не сте ми казали? — Знаеше, че острият му тон може да създаде проблеми, но изстреля въпроса, преди да успее да се вземе в ръце.
Очето махна с ръка.
— Казахме ти всичко, Стефано. Но не сме ти показали.
Кабината отново се разтърси и спря. Мурани отвори вратата и те излязоха в голяма зала, изсечена във варовика под града.
Навремето помещенията под дома на Очето били използвани за контрабанда. Фамилията обаче била дълбоко религиозна и редовно й прощавали тази простъпка. Естествено, незаконните богатства били изразходвани по съответния начин, в грижи за душите на нейните членове.
— Това, което ще ти покажа, е венецът на колекцията ми. — Очето бавно прекоси обширното помещение и спря пред една стая; — Малцина от Обществото на Квирин знаят за него.
Извади връзка ключове от джоба си и пъхна един в ключалката.
Бравата се отключи с тих мелодичен звън — явно беше използвана често.
Очето взе една свещ от лавицата на стената и я запали с кибрит от шкафа наблизо. Пламъкът затрептя, но скоро започна да гори равномерно. Старецът я постави в един свещник.
Първото нещо, което привлече вниманието на Мурани, бе Мадоната в издълбаната в отсрещната стена ниша. Беше висока близо метър. Стоеше с разперени настрани ръце в безмълвна смирена молитва.
Едва след това кардиналът забеляза голямата маса в центъра на стаята. Свещта едва успяваше да прогони сенките и да освети някакви странни стъклени форми.
Хипнотизиран от гледката, мъчейки се да напасне формите с нещо, което все още не разпознаваше, Мурани пристъпи напред.
— Чакай — спря го Очето. — Ще ти трябва свещ.
Мурани взе една и я запали от свещника в треперещата ръка на домакина.
— Виждаш ли стъкления съд от страната до теб? — попита Очето.
Мурани погледна натам и наистина го видя.
— В него има фитил. Запали го и отстъпи назад.
Мурани застана до масата и наклони свещта към потопения в масло фитил. Оказа се, че фитилът стърчи през стъкления макет.
Пламъкът бавно пое през тръбата, която минаваше през макета. Стъклото отразяваше и усилваше разпространяващата се светлина. Минута по-късно в мрака засия миниатюрен град.
Атлантида!