Мурани кимна.
— Всичко е наред. — Погледът му обходи за последен път черквата и той стана. — Да вървим.
— Лурдс е в Германия каза Галардо, докато вървяха по „Сан Джовани“. Улицата беше пълна с купувачи, туристи и местни жители.
— Къде по-точно? — Мурани вървеше с ръце на гърба. Знаеше, че кардиналската роба привлича внимание, но хората бързо извръщаха очи, когато поглеждаше към някого от тях.
— В Лайпциг. В „Радисън“.
— Не искам да се отдалечава прекалено много от теб.
— Няма. Докато англичанката е с него, не може да се отдалечи прекалено много. — Галардо поспря, докато минаваха покрай млада майка с бебешка количка. — Междувременно може би няма да е зле да му поотпуснем малко въжето.
Мурани поклати глава.
— Този човек е твърде опасен. Ако успее да разчете надписа…
— Каза, че никой, освен теб не би могъл.
Това не беше съвсем вярно. Мурани бе успял да дешифрира някои от бележките за инструмента, но не много. Ако не бяха допълнителните илюстрации, нямаше и това да постигне. Въпреки това се бе приближил повече от всеки друг до разчитането на древния език.
— Лурдс е много опитен — каза той.
Известно време крачеха мълчаливо, като лека-полека завиха обратно към гаража, където Мурани бе оставил колата си.
— Той е по следите на нещо — обяви Галардо.
— Откъде знаеш?
— Защото знам какво да гледам, когато се стигне до следене. Смята, че е попаднал на нещо. Именно затова е в Лайпциг. Иначе щеше да е побягнал към къщи, след като го пипнах в Москва.
— А там какво го е привлякло?
— Още нямам представа. Ако всичко в Германия е спокойно, ще стигна дотам за около ден.
— Може вече да се е махнал оттам.
— И да се махне, ще го намерим. Междувременно искам да наема хора, които да претърсят дома му в Бостън.
— Защо?
— За да го опозная по-добре. Често претърсвам домове на клиенти, за да проверя това-онова. Най-вече, за да разбера дали имат достатъчно пари да ми платят. Ако нямат добра охранителна система, отговорът по принцип е не. Заслужава си да се провери домът на Лурдс, за да се види дали не снася информация, докато го няма.
— Да снася информация?
— Да. Докато е на път, човек може да прехвърля файлове от преносимия си компютър на твърдия диск у дома. Или на някое друго място. Ако някой влезе у тях и копира съдържанието на твърдия диск, може да открием какво е сметнал за добре да прехвърли. Може дори да разберем какво знае.
Мурани не се беше сетил за това.
— Действай.
Върна се в гаража, където беше оставил колата си. Галардо дойде с него. Беше тъмно и Мурани се радваше, че здравенякът е наблизо.
— Обади се веднага щом научиш нещо за Лайпциг или в дома на Лурдс.
— Добре. — Галардо стоеше пред колата.
Мурани тъкмо се канеше да се качи, когато зърна познато лице в сенките отвъд осветения паркинг. Побиха го ледени тръпки.
Папата беше пратил човек да го следи.
Не можеше да си спомни името му. Май беше Антонио или Луиджи. Нещо такова.
— Какво има? — попита Галардо.
— Сгреших — с тих глас отвърна Мурани. — Проследили са ме. Или са ме забелязали случайно.
— Има някой тук ли?
— Да. В другия край. До задната стена.
Страхуваше се, че Галардо ще се обърне, но той не го стори.
— Има ли някой от Църквата, който да знае кой съм?
— Не зная. Но ако се разчуе за станалото в Москва, сигурно ще ми задават много въпроси.
Галардо моментално намери решение. Лицето му се вкамени.
— Добре, не искаме подобно нещо. Дай ми ключовете.
Стомахът на Мурани се преобърна. Дори ако младият свещеник изтичаше при папата и той не проявеше особен интерес към срещата, това не се отнасяше за Обществото на Квирин. Те пазеха ревностно тайните си и ако видеха в него заплаха, щяха да го лишат от всякаква информация. Не можеше да позволи подобно нещо.
Пусна ключовете в дланта на Галардо.
— Качвай се бързо — нареди Галардо, докато отключваше. — На мястото до шофьора.
Мурани заобиколи колата и се качи.
Галардо запали двигателя, превключи на скорост и бръкна под якето си за пистолета. Докато излизаше на платното, плъзна оръжието под бедрото си.
— Какво ще правиш? — попита Мурани.
— Ще се погрижа за твоя проблем. — Галардо видя, че младият свещеник тръгва към стълбите и натисна газта.