Свещеникът се затича, явно уплашен. Расото му се развя около него, щом изхвърча през изхода.
Галардо се носеше след него и гумите изсвистяха, когато зави рязко надясно след жертвата си на тротоара.
Свещеникът вече беше напълно паникьосан. Тичаше с всички сили, сякаш го гонеха хиляда дяволи.
Галардо даде още газ. Задмина бягащия свещеник и го засече. Пешеходци отскочиха уплашено назад.
Свещеникът беше в капан. Изкривеното му от страх лице бе само на сантиметри от прозореца на Мурани. За миг погледът му срещна този на кардинала. После свещеникът си плю на петите и побягна по уличката.
Галардо даде назад, зави и превключи на предна, за да продължи преследването. Гумите се завъртяха на място, след което колата полетя бясно напред към редицата кофи за боклук.
Мурани нямаше време да попита, но разбра какви са плановете му. Галардо натисна газта. Колата полетя още по-бързо и настигна свещеника. Бронята го удари отзад в краката и го просна на земята.
Свещеникът изчезна под колата. Тялото му се превърна в серия бабуни и въздушните възглавници се отвориха. От силния удар в гърдите Мурани отлетя назад. Въздухът се изпълни с дим и миризма на барут от малкия експлозив, който задейства възглавницата.
Преследван от хрущящия звук на прегазващите свещеника гуми — и сигурен, че никога няма да го забрави — Мурани се обърна назад и впери поглед в размазаното тяло, което лежеше неподвижно и безмълвно върху каменната настилка.
Галардо удари спирачки, превключи скоростите и се върна на задна към свещеника. Спря, спука възглавницата с нож и слезе с пистолет в ръка.
Мурани прескочи през мястото на шофьора, за да излезе. Коленете му трепереха, докато вървеше след Галардо.
По някакво чудо свещеникът беше все още жив. Отстрани главата му бе смазана от удара в земята и едното око липсваше. Навсякъде имаше кръв. Нещастникът се помъчи да вдигне глава и да си поеме дъх, но не успя. След няколко секунди съвсем се отпусна.
Галардо коленичи и се помъчи да улови пулса му, после избърса окървавените си пръсти в расото.
— Мъртъв е — каза той. Изправи се и погледна Мурани. — Ще се справиш ли?
За момент Мурани не разбра за какво става дума.
— Извади мобилния си телефон — спокойно каза Галардо, докато прибираше пистолета в кобура под мишницата. — Обади се на полицията. Съобщи, че току-що са се опитали да откраднат колата ти. Кажи на полицаите, че си бил вътре. Че някакъв те е заплашил с пистолет и е отвлякъл колата. Оказал си съпротива и крадецът е сгазил минувач.
Мурани затършува за телефона си.
— Разбра ли? — попита Галардо.
— Да. Но дали ще ми повярват?
Галардо удари без предупреждение. Големият му юмрук улучи кардинала в челюстта и едва не отнесе главата му. Докато залиташе назад, Галардо го удари отново, този път право в носа. Кръвта напълни устата му и краката му изведнъж омекнаха. За момент си помисли, че ще изгуби съзнание. Падна напред и Галардо го улови.
— Вече изглеждаш по-достоверно. Ще повярват, че е имало бой. — Галардо се ухили и подпря Мурани на колата. — Обади се. Бъди кратък. Вече и ще звучиш достоверно. Трябва да изчезвам.
И сякаш бе излязъл на неделна разходка, Галардо пъхна ръце в джобовете си и се отдалечи. Секунди по-късно изчезна в нощта.
Мурани се обади и зачака в уличката с мъртвеца. Знаеше, че това не е краят. Залозите бяха станали по-високи. Минута по-късно, след като се убеди, че ще може да се движи, без да падне, той отиде до тялото на младия свещеник, за да му даде последно причастие.
14.
Институт за социална антропология „Макс Планк“
Хале, Германия
03.09.2009
Лурдс откри една рисунка на цимбала в сряда следобед. Въпреки безкрайните дни ровене из купищата материали за йоруба, с които разполагаше институтът, той все още беше запазил надежда, че ще попадне на нещо.
Най-обезкуражаващо обаче бе търсенето на толкова специфична информация като тази за цимбала. Макар донякъде да бе запознат с йоруба и влиянието им върху Западна Африка и извън нея, Лурдс не бе имал представа за мащаба на културата им.
Не беше подозирал колко добре развити са били техните градове държави. Лично той смяташе, че йоруба бяха изпреварили в това отношение европейците. Въпреки че държавното им устройство е било монархия, владетелите управлявали по волята на народа и можели да изгубят трона по заповед на старейшините.