— Я виж ти — промълви Ди Бенедето от задната седалка. — Малко време му трябваше. Този град е бъкан с крадци.
— Е, вече май са с няколко по-малко — отвърна му в тон Фарук.
Двамата плеснаха длани.
Галардо не обърна внимание на кръвожадността на наемниците си. Тя беше нещо нормално за тях, именно затова ги бе взел на работа. Мислите му се насочиха към студиото. Вече го бяха посещавали по време на подготовката. Знаеха кое къде се намира. Нямаше да им е трудно да влязат вътре.
— Сложете ги там — нареди Лесли. — Между другото, някой да е чувал Джеймс?
— Не, но снощи одобри декора и разположението на камерите — отговори един от младоците. — Днес трябваше да обиколи някои други места.
— Добре тогава. Кажете ми, ако се обади. — Лесли насочи вниманието си към подреждането на предметите, които искаше да покаже на Лурдс.
Настанен зад едно малко бюро в дъното на голямото помещение, Лурдс гледаше с нарастващ интерес подготовката на младата жена. Тя явно се мъчеше да направи представянето на артефактите колкото се може по-ефектно. Дори снимаха сцената.
Строен мъж с египетски произход пресече студиото, теглейки зад себе си алуминиев шкаф на колела.
С театрален жест, който идеално би му подхождал на сцената на „Ком ал-Дика“, той извади ключ и го пъхна в ключалката. Резето рязко изщрака.
Лурдс почти не обърна внимание на виещите сирени в района. Хлапе от екипа съобщи, че само на няколко пресечки оттук се запалил камион. Колите на различните служби се втурнали на рояци към мястото на инцидента.
С бавни движения египтянинът бръкна в шкафа, извади шест предмета и ги постави благоговейно на бюрото пред Лурдс. Щом приключи, той се поклони на Лесли, която му благодари, и отстъпи назад.
Лурдс се огледа, не можеше да скрие усмивката си. Шестима млади мъже и жени стояха до Лесли и гледаха какво ще направи. Почувства се като дете, унесено в любимата си игра.
— Какво толкова смешно има? — попита Лесли.
— Това. — Лурдс махна с ръка към шестте предмета. — Всяка година в университета студентите ми носят какви ли не неща за разчитане. Е, обикновено са копия, а не оригинали.
— Ресурсите ми са малко по-големи от тези на средностатистически студент — малко троснато отвърна Лесли. Явно бе твърдо решена вложените от нея време и проучвания да не бъдат отхвърляни с лека ръка.
— Определено — направи й комплимент Лурдс. — Въпреки това се чувствам като фокусник на градинско увеселение, който не е отишъл да изнася представление, но щом гостите научат с какво се занимава, го карат да им показва номера и охкат и ахкат.
— Или пък се опитват да го разобличат и да го направят за резил — обади се един от младоците. Беше с обръсната глава, а ръцете му бяха покрити с татуировки.
— Това ли очаква мис Крейн? — попита го Лурдс. — Да ме направи за резил?
Младежът сви рамене.
— Откъде да знам. Заложих няколко кинта, че няма да разчетете всичко. Но тя май се надява, че ще се справите.
— Нямам нищо против да получа твоите няколко кинта, Нийл — отвърна Лесли. — Уверена съм, че професор Лурдс е точно такъв, какъвто го представя Харвард. Голям познавач на всички известни древни езици.
— Само на няколко — поправи я Лурдс. Макар че мога да се оправя с всички, призна пред себе си той. Не беше самохвалство. Наистина можеше.
— Май се започна с уговорките — ухили се Нийл.
Сградата беше от по-старите в града. Климатичната инсталация не беше планирана при строежа. В резултат на това помещението бе уютно, но далеч не херметично затворено като хотелската стая на Лурдс. Беше ъглово и едната редица прозорци гледаше към сиво-зеленото Средиземно море, а от другата се разкриваше превъзходен изглед към центъра на Александрия. Лурдс бе готов да се обзаложи, че сигурно ще може да види и „Ком ал-Дика“.
Лесли му бе обяснила, че офисът е бил опразнен и преустроен според нуждите на програмата. Част от помещението се заемаше от осветена и готова за работа малка сцена, изолирана от прозорците, за да могат да контролират по-добре светлината. Беше подредена като кабинет, с отрупани с фалшиви книги лавици и бюро за Лурдс. Писалището беше по-голямо от онова в кабинета му в Харвард. Покрито с компютърно оборудване, което сигурно можеше да управлява космически кораби, то явно прилягаше на образа на рок звезда, за каквато смяташе да го представи предаването.