От другата страна на отвора също бяха нападали отломки. По-едрите камъни се бяха изтърколили надолу между стените на гробовете.
Атлантида.
Името се въртеше вихрено в главата на Себастиан. Най-прочутият от всички изгубени светове. А ето че поне една малка част от величавото й минало се простираше пред него. Банална истина и от двете му специалности беше, че душата на една култура се разкрива в начина, по който тя се отнася към мъртвите.
Себастиан се обърна толкова бързо, че едва не падна. Един от швейцарските гвардейци инстинктивно посегна да го задържи.
— Трябва да сляза — каза той. — Трябва да видя. Помогнете ми.
— Отче — меко рече един от гвардейците, — пътят не изглежда безопасен.
— Страхувам се, че не можем да ви пуснем — обади се един от работниците. — Шефът ни каза да ви доведем дотук, но само толкова.
— Тогава трябва да говоря с Бранкати — каза Себастиан и се обърна към най-близкия работник. — Мога ли да използвам радиостанцията?
— Господин Бранкати е упорит човек — отвърна работникът. — Но нищо не ви пречи да се опитате.
След като мъжът показа на Себастиан как да използва устройството, свещеникът включи микрофона.
— Господин Бранкати? Дарио?
— Да, отче — отговори Бранкати.
Себастиан впери поглед в мрака, който обгръщаше вечните жилища на онези, които някога бяха изпълвали с живот града над себе си. По най-консервативната му преценка в криптата би трябвало да лежат най-малко хиляда тела.
— Трябва да се спусна долу.
— Изчакайте — каза Бранкати. — Нека хората ми първо обезопасят терена.
— Само за малко. — Усети умолителната нотка в гласа си и това го смути.
— Не искам да пострадате.
— Не вярвах, че разкопките ще доведат до подобно нещо — призна Себастиан. — Чувствам се като хората, разкрили гробницата на Тутанкамон. Трябва да видя какво сме открили.
— Спомнете си какво се е случило с онези хора. Не можете ли да изчакате, докато…
Себастиан го прекъсна.
— Дарио, след няколко минути ще говоря по телефона с папата. Вече знаем, че от екипа изтича информация. Няма да успеем да запазим това в тайна. Не искам да казвам на Светия отец, че все още не знаем какво сме намерили. А ти?
Бранкати помълча малко.
— Добре, отче. Но се пазете. Слизате и веднага се качвате обратно.
— Разбира се. — Себастиан върна радиото на работника. — Чухте ли?
Мъжът кимна, но не изглеждаше особено радостен от положението.
— Можете или да ме водите, или да вървите след мен — рече Себастиан.
— Ще водя, отче — каза младият мъж. — Но ще трябва да правите каквото ви казвам. Искам и двамата да сме в безопасност.
Себастиан кимна и се приготви за спускането.
Хотел „Радисън САС Лайпциг“
Лайпциг, Германия
04.09.2009
Наташа веднага пое командването в свои ръце. Галардо и хората му бяха от другата страна на вратата, време за губене нямаше.
— Обадете се на Гари — каза тя с надеждата, че младежът още е жив. — Кажете му да се маха от стаята си. Да хване най-близкото стълбище.
Смъкна тениската си и остана чисто гола. Лурдс и Лесли я зяпнаха, но тя не им обърна внимание. Не се стесняваше от тялото си.
— Действайте!
Лурдс реагира пръв и тръгна към стационарния телефон.
— Да се надяваме, че най-напред са тръгнали към вашата стая, професоре. Аз бих постъпила точно така. А това ще ни даде време. — Наташа не пусна пистолета, когато намери джинсите си и ги обу, без да си прави труда да слага бельо. — Лесли, обади се на рецепцията и извикай охрана. Кажи им, че някой се опитва да проникне в стаята ти. С Лурдс сте врата до врата.
Лурдс говореше бързо, но Наташа чувстваше погледа му върху себе си, докато навличаше лека плетена блуза. Ако животът им не беше в опасност, сигурно щеше да изпита известно задоволство. Забеляза, че Лесли определено вижда накъде е насочено вниманието на Лурдс.
За съжаление ревността й можеше да убие всички. Тя продължаваше да стои на място и да не изпълнява нарежданията.
— Живо! — каза Наташа.
Сепната, Лесли се обади на рецепцията по мобилния си телефон. Викаше охраната, докато Наташа намери чифт маратонки и ги надяна.
Заряза останалата част от гардероба си. Извади от куфара си джоб колан с допълнителни пълнители за пистолета (беше ги купила от местен търговец на черно в деня на пристигането им в Лайпциг) и го препаса през кръста си.