Видя най-близкия до вратата и стреля в торса му. Намираше се на около шест метра от нея и тичаше с всички сили. Заглушеният пистолет изкашля и затворът остана в задно положение.
Улученият се препъна и блъсна глава във вратата. Загърчи се. Другите в коридора тичаха към нея. Куршумите им забарабаниха наоколо.
Наташа се скри до вратата и хвърли празния пистолет на пода. Извади другия и свали предпазителя. Огледа вратата и видя, че нито един от куршумите не бе успял да пробие металната й обвивка. Заради заглушителите оръжията на враговете й имаха по-малко мощ от нейния пистолет.
Всяка частица от тялото й крещеше да побегне. Вместо това тя протегна ръка и размаха дългата цев пред флуоресцентните лампи. Тръбите избухнаха, посипа се стъкло и стълбището потъна в полумрак, нарушаван от светлините на горния и долния етаж.
Насили се да приклекне в ъгъла до стълбите. Чу как Лурдс и Лесли се отдалечават. Стъпките им отекваха по стълбите. Изглежда поддържаха здраво темпо.
Вратата се отвори предпазливо. Наташа държеше пистолета, без да трепне.
Хайде, ела ми. Не обичаше да прави засади, но освен да оцелее, тя трябваше да отмъсти за сестра си и място за колебание нямаше.
Имаше да си връща на Галардо и хората му за Юлия. Дебнеше, без да изпитва и капчица милост.
Един от мъжете надникна през вратата. Тя го застреля между очите. Стигна до долната площадка, преди тялото му да падне на земята. Мъртвецът на прага може би щеше да забави останалите за момент.
Тичаше, сякаш животът й зависи от това — което си беше самата истина.
Пет етажа по-долу настигна Лурдс и Лесли. Лурдс водеше и се мъчеше да задържи Лесли на крака. Това изненада Наташа. Беше очаквала професорът да се препъва, а не Лесли. Той явно беше в много по-добра форма, отколкото бе предполагала. А Лесли бе паднала духом от напрежението. Или може би не беше така просто?
Лурдс отвори вратата на лобито и понечи да премине през нея.
— Чакай — спря го Наташа и изтича до него. Задъханите хрипове на Лесли тайничко й доставиха удоволствие и тя се изненада, че може да бъде така отмъстителна, докато животът й висеше на косъм.
Скри пистолета зад гърба си и надникна в лобито. Рецепцията не се виждаше оттук, но не забеляза никой да ги дебне.
— Ще оставим колата и ще вземем такси — каза Наташа на Лурдс и Лесли. — Ако Галардо е успял да проникне в хотелската база данни и да получи информация за нас, няма да може да ни проследи по номера.
Лурдс кимна.
— Тръгвайте — каза Наташа. — Аз ще ви прикривам.
На ъгъла ги чакаха двама мъже в костюми и с насочени пистолети.
— Охрана! — каза единият на немски. — Свалете оръжието!
Пещера 42
Гробищни катакомби на Атлантида
Кадис, Испания
04.09.2009
След като се справи с бариерата от камъни, спускането стана далеч по-лесно. Себастиан трепереше от вълнение и ужас, когато пристъпи между гробовете. Ако мястото наистина беше това, което се предполагаше, трябваше да бъде предпазлив.
Двамата швейцарски гвардейци стояха до него. Те също носеха фенери.
Привлечен от зловещата гледка на мъртъвците, лежащи в простите си гробове, Себастиан коленичи пред най-близката ниша и погледна в кухината. Беше издълбана от човешка ръка. Ъглите й бяха заоблени, на равни разстояния. Това бе грижливо изработен съд за човешките останки и артефактите, които ги съпровождаха.
Всички гробове бяха изработени с едно и също внимание и умение.
Себастиан се загледа в тялото, което лежеше вътре. Съдейки по костите, покойникът беше мъж. Личеше си по ширината на тазовите кости. Изпъкваха през покриващия го саван. Използвайки като мярка ръката си от лакътя до върха на пръстите, Себастиан прецени, че мъжът е бил около метър и осемдесет, твърде висок за времето, в което е живял. Формата на черепа му изглеждаше нормална. Нямаше никакви особени деформации на костите или зъбите, каквито бе виждал на безброй обекти по целия свят.
Освети с фенерчето си останките от савана. Искаше му се да го махне и да види какво има под него, но знаеше, че не може да го направи. Преди да се докосне нещо в погребалната крипта, всяка находка трябва надлежно да се документира, измери и каталогизира.
Все пак през дупките в покривалото можеше да се види това-онова. Мъжът бе облечен в сива, черна или тъмносиня роба — трудно беше да определи цвета й след толкова много време. Зъбите му са били в много добро състояние в момента на смъртта. Това беше странно, тъй като при повечето доживели до зрелост през онези далечни епохи винаги се откриваха зъбни проблеми. Тези, които са се хранели с просо и други твърди зърна, обикновено бяха с износени зъби от постоянното търкане. Онези, които са мелели зърното си — също, тъй като хромелните камъни оставят песъчинки в брашното, а те износват емайла много бързо. Този човек обаче имаше зъби, с които би се гордял всеки съвременен киноактьор.