— Сещам се. Мога обаче да осигуря кола и да стигнем до Франция.
— Защо пък във Франция? — попита Лесли.
— Защото там не ни търсят — отвърна Наташа. — Европейският съюз е с отворени вътрешни граници. Няма да ни попречат да влезем във Франция, ако пътуваме с кола. А оттам бихме могли да продължим към Дакар.
Гари небрежно приближи от тезгяха. Изглеждаше малко нервен.
— Тъкмо гледах телевизия. Права си. Ние сме голямата новина.
Лурдс се обърна към окачения над тезгяха телевизор и видя записаната от охранителна камера престрелка в хотела. Засега полицията и хотелската управа не съобщаваха подробности, но се потвърждаваше, че при стрелбата са убити четирима души.
— Каза, че си убила само двама — обвини Наташа Лесли.
— Точно така — отвърна Наташа.
И тези думи привлякоха вниманието на клиентите наоколо.
Лурдс взе раницата си и излезе от сепарето.
— В такъв случай, мисля, че ще е най-добре да се преместим другаде. Преди полицията да е пристигнала.
Секретен отдел на библиотеката
Ватикана
04.09.2009
— Кардинал Мурани? Да, тук е. — Дрезгавият глас на Бепе отекна в тихата библиотека.
Седнал на една маса, Мурани се взираше в рисунката на мъжа с приятелски вдигната дясна ръка и книга в лявата. Фигурата, която от години занимаваше мислите му.
Не — поправи се той. — Не фигурата. Книгата.
Чу се звук от приближаващи стъпки.
Кардинал Джузепе Рецонико вървеше след стария библиотекар към Мурани.
— Кардинале — усмихна се Бепе с беззъба уста. — Имате гост.
— Благодаря, Бепе. — Мурани махна към стола от другата страна на масата.
Рецонико се настани. Имаше вид, сякаш току-що е бил вдигнат от сън и това не го правеше особено щастлив.
— Екипът на отец Себастиан току-що е започнал да проучва новооткрита пещера.
— Пещера четиридесет и две — кимна Мурани. Беше в течение на проучването на катакомбите.
— Оказва се, че е гробница. Голяма гробница.
Мурани не успя да се сдържи.
— Кой е погребан там?
— Не знаем. Швейцарските гвардейци ни изпратиха снимки по интернет. — Рецонико му подаде цифров фотоапарат. — Свалих ги тук.
Мурани взе апарата и бързо прегледа снимките.
— Това са те — дрезгаво изрече той. — Атлантите. Онези, които са живели в Градината.
— Може би.
Мурани не можеше да повярва. Впери поглед в Рецонико и гневът го изпълни.
— Как можеш да се съмняваш в това? Ако вярата ти е толкова силна, колкото би трябвало, щеше да знаеш какво е това.
— Гробница — каза Рецонико. — Това е единственото, което ми е известно със сигурност.
Мурани провери големината на файловете и откри, че са почти по пет мегабайта единия. Значи можеха да издържат голямо увеличение.
Без да каже нито дума, стана от масата и отиде в дъното на помещението. Там между рафтовете беше сместена високотехнологична апаратура.
Той седна на бюрото, извади памет картата на апарата и я пъхна в четеца на компютъра. Натисна няколко клавиша и зареди изображенията.
— Не съм дошъл за това — запротестира Рецонико. — Трябва да поговорим.
— Слушам те. Но нека да гледаме, докато говорим. — Мурани изучаваше снимките една по една и бавно следваше отец Себастиан в криптата.
— Съветът иска да говори с теб. Не вярват, че нямаш нищо общо със смъртта на отец Фенолио.
За момент Мурани не можа да си спомни кой точно беше отец Фенолио.
— Знаят, че папата го е пратил да те следи — каза Рецонико.
— И би трябвало той да се чувства виновен заради това. Не аз. Не аз съм тласнал Фенолио към смъртта му. — Мурани хвърли поглед към Рецонико. — А защо съветът е решил да ми каже, че папата е пратил някой да ме следи?
— Смятат, че Фенолио е трябвало да бъде по-внимателен.
— Но защо папата ще иска да ме шпионира?
— Защото не ти вярва.
— Доказал съм се като много благонадежден през годините.
— Но не и пред този папа. Той смята, че проявяваш прекалено голям интерес към Тайните текстове за своя собствена изгода.
— Аз съм тук, а не в Кадис — изсумтя Мурани. — Не бих могъл да бъда държан по-надалеч от Тайните текстове. Папата вече се погрижи за това.