— Тук си, а ето че ровиш книгите, посветени на Тайните текстове, и всичко свързано с Едемската градина.
Мурани пое дълбоко дъх и издиша.
— Аз трябваше да замина в Кадис. Аз трябваше да оглавя експедицията. Никой не знае повече от мен за Тайните текстове, Едемската градина и Атлантида. Никой.
— Обществото не искаше да влиза в конфликт с папата.
— Папата не е прав в подхода си към Църквата!
Рецонико несъзнателно се озърна.
— Говори по-тихо, Стефано. Умолявам те. Вече и без това си имаш достатъчно неприятности.
— Какви неприятности?
— Не ме ли чу? Съветът подозира, че смъртта на Фенолио не е случайна.
— Разбира се, че не е случайна. Крадецът го премаза. Знам това. Бях там. Аз самият едва не бях убит — синините ми още не са изчезнали.
— Колата го е прегазила два пъти, ако се вярва на полицейския доклад. — Погледът на Рецонико остана спокоен. — Това е нещо, за което не споменаваш.
Мурани наистина не го беше споменал. Тогава му се беше сторило, че тази подробност ще привлече прекалено много внимание към инцидента. Беше забравил, че съдебните лекари ще го установят.
— Бях в шок. Всичко се случи толкова бързо…
Рецонико запази мълчание за известно време.
— Полицията не те разпитва по въпроса само защото се застъпихме за теб.
— „Ние“? — Мурани се усмихна безрадостно към Рецонико. — Значи Обществото ме закриля?
Рецонико се намръщи.
— Неуважението ти става непоносимо, Стефано.
— Не — изръмжа Мурани. — Глупостта на Обществото — и твоята — заслужава презрението ми. Обществото защитава мен, за да защити себе си. Мислиш ли, че ако ме арестуват за убийство на Фенолио, ще продължа да пазя тайните на Обществото на Квирин, които се пазят от поколения?
— Ако обичаш Църквата…
— Църквата е божия невяста. Тя трябва да служи на бог. Но не го прави, защото с всяка година става все по-слаба и по-отстъпчива. Тя трябва да бъде силна и да ръководи божия дом в този свят. Тя има мисия…
Поредната снимка сграбчи вниманието на Мурани и спря филипиката му насред изречението.
На монитора се виждаше огърлица. Беше изображение на мъж с вдигната за поздрав дясна ръка и книга в лявата.
— Себастиан я е намерил — прошепна невярващо Мурани. — Гледай.
— Виждам. И може да я е загубил — каза Рецонико. — Малко след откриването на пещерата и изпращането на снимките е имало срутване. Погребалната зала е потопена. Никой не знае дали Себастиан и хората му вътре са още живи.
17.
Международно летище „Шарл дьо Гол“
Париж, Франция
05.09.2009
АТЛАНТИДА ПОТЪВА ОТНОВО?
Водещото заглавие на новините по CNN привлече вниманието на Лурдс, докато седеше в залата за заминаващи в очакване на полета до Дакар, Сенегал.
Макар и с неохота, продуцентската компания на Лесли беше открила отделна сметка, за да подведе онези, които шпионираха разходите. Освен това й бяха изпратили пачка пътнически чекове вместо кредитни карти.
Това обаче не се отрази положително на Лесли. След като завърши преговорите с шефа си, тя се върна в хотела им в Париж в особено лошо настроение. След нощта в Лайпциг не се беше любила отново с Лурдс. В момента спеше увита в лекото си яке на редицата седалки срещу него.
Гари се бе разположил наблизо и играеше някаква видеоигра, която като че ли го беше обсебила изцяло. Слушалките напълно го потапяха във виртуалния свят на малката конзола.
Лурдс нямаше представа къде е Наташа. Беше сигурен, че тя изобщо не бе спала, ако не се броят кратките почивки тук-там. Беше убеден също, че липсата на оръжието й в границите на летището я подлудяваше.
Нищо не можеше да направи по този въпрос. Лурдс отново се загледа в телевизора.
— Преди около тридесет часа археологическият обект при Кадис, който през последните няколко месеца беше обект на медийно внимание от цял свят покрай свързаните с него митове за потъналата Атлантида, се изправи пред сериозен проблем — каза младата чернокожа водеща.
На екрана се появи картина от обекта. Самосвали и багери извозваха земя от широкия отвор на разкопките до бреговата линия по-малко от стотина метра по-нататък. Големи диги държаха морето настрана.
— Рано сутринта на четвърти септември отец Емил Себастиан с група изследователи влязъл в новооткрита пещера — продължи водещата.