Чарлз Броко
Кодът на Луцифер
(Томас Лурдс - 2)
На съпругата ми с любов.
Ти направи всичко това възможно.
Благодарности
Благодаря на агента си, великолепния Робърт Готлиб от „Тридент Медия“, и на семейството и учениците си, които са светлината на живота ми.
На прекрасните хора в „Тор“, включително Том Дохърти, Боб Глийсън, Линда Куинтън и Ашли Кардиф; не мога да ви благодаря достатъчно за професионализма и ентусиазма.
1.
Международно летище „Ататюрк“
Квартал Йешилкьой
Истанбул, Турция
15 март 2010
— Професор Лурдс! Професор Лурдс!
Доктор Лурдс чу името си сред какофонията от езици, която го обгръщаше. Не очакваше посрещачи в претъпкания пътнически терминал на оживеното истанбулско летище. И гласът беше непознат — на млада жена. Благодарение на многогодишния си преподавателски опит в „Харвард“, да не споменаваме заслужената му слава на ценител на женската красота, Лурдс рядко бъркаше, когато определяше възрастта на жената по гласа й. Завладян от любопитство, той излезе от потока пътници, който се носеше през летището към багажното и наземния транспорт на долния етаж.
Една червенокоса красавица му махаше десетина метра назад и се мъчеше да си пробие път през навалицата. Майка, повела две малки деца, я изгледа с укор, но не всички пътници бяха ядосани — млад мъж с ярка футболна фланелка на френския национален отбор огледа жената с открито възхищение.
Имаше какво да му хареса. Тя бе висока и стройна и се движеше с непринудената грация на атлетка или танцьорка. Лурдс също се наслади на гледката. Беше облечена с прилепнали джинси и изрязан потник, който разкриваше впечатляваща цепка отгоре и шоколадов корем отдолу. Блещукащото диамантче в пъпа подчертаваше още повече шоколадовия загар. Тъмночервената коса се спускаше на масури по голите луничави рамене. Но колкото и да се мъчеше, Лурдс не може да си спомни да я е срещал някога.
— Вие сте професор Томас Лурдс, нали? — Младата жена спря рязко пред него. — Ако не сте, ще се почувствам много неудобно.
Лурдс се усмихна някак свенливо. Умееше да си придава срамежлив вид. Почти можеше да й бъде баща, затова реши, че малко свенливост от негова страна ще отклони неодобрителните погледи на някои от пътниците.
— Аз съм Томас Лурдс. — Той прехвърли напуканата кожена раница на другото си рамо и подаде ръка. — Ако се познаваме, ще трябва да се извиня. Името ви избяга от ума ми.
— Не, не се познаваме. — Ръкостискането й беше изненадващо силно, меката кожа беше загрубяла в основата на пръстите и хълмчетата на дланта й. Явно тренираше здраво.
— Успокоихте ме. Знаех си, че не мога да забравя среща с такава красива жена. В противен случай някой трябваше да ме застреля, за да ми спести мъките.
Червенокосата му се усмихна.
„Карай по-кротко — скастри се сам. — Ще я изплашиш“.
Но случайната среща значително оправи настроението му. Беше прекарал последните няколко часа на борда на самолет на „Бритиш Еъруейс“ от Лондон. Мястото първа класа беше идеално — с изключение на седемдесетгодишната жена, която седеше до него и го развличаше с разкази от живота си и храносмилателния си тракт. Беше се наливал с калифорнийско вино като самоотбрана и още усещаше замайването. Беше твърдо решен да изгуби визитката, която жената тикна в ръката му в края на пътуването.
Или може би да я изгори.
— Сигурно ме мислите за луда — продължи червенокосата, — че крещя така след вас на летището, но наистина исках да ви видя.
Лурдс пусна ръката й и се усмихна.
— Как иначе щяхте да привлечете вниманието ми?
— Така е. Но ми се искаше да не се натрапвам толкова като ваша почитателка, когато ви срещна.
— Харесвате лингвистиката? — Лурдс беше автор на една-две книги и няколко статии в тази област.
— Не точно. — Тя бръкна в ръчния си багаж и извади издание с твърди корици.
Лурдс позна сензационната обложка в червено и златно. На нея бе нарисуван безразличен, оскъдно, облечен мъж, излегнат в сенките на легло с балдахин. Мъжът изглеждаше като от реклама на Калвин Клайн. Освен това, така поне твърдяха жените, бил всичко, за което би мечтала една дама.
Корицата беше продала много книги и Лурдс с наслада осребряваше чековете от авторски права. Този образ се беше отразил благотворно и на любовния му живот. Отдавна беше открил, че жените обичат да разговарят за секс с него благодарение на корицата. Той предпочиташе да говори по темата на четири очи, винаги когато му се предоставеше възможност.