Светлината се процеждаше отдолу през дупката. Преследвачите им се събираха. Лурдс беше сигурен, че няма да могат да ги спрат задълго.
Погледна към Йоаким и прошепна:
— Знаеш ли къде сме?
Йоаким поклати глава.
— Трябва ни нещо, с което да затворим вратата — рече Лурдс.
— Това ще свърши ли работа? — Йоаким извади от якето си лоста.
— Точно това ми трябва — отвърна Лурдс. Взе лоста, опря единия му край в жлеба на каменната врата и го ритна с все сила. Вратата се затвори.
Тайната врата водеше до отвор в стената в дъното на тунела. Имаше само един път.
Малко по-нататък новият проход също се оказа задънен. Олимпия незабавно взе да претърсва стената, а останалите се заеха с тавана.
— Ето — обади се тя. Насочи фенера си към символа на риба в горния край. — Това сигурно е врата.
От другия край на прохода се чу чукане и блъскане.
— Дайте на мен! — предложи Лурдс.
Направиха му път и той застана до вратата. Прокара лъча на фенера си по нея, но не видя процепи или някакъв белег, който да подсказва, че наистина е врата.
— Открих нещо — рече Клийна. Сочеше с фенера си към малък квадрат на нивото на очите върху стената отдясно. — Прилича на рисунка, но е покрита с прах. — Избърса дебелия слой прах, за да се види изображението.
— Не е рисунка — отвърна Йоаким, — а мозайка.
Лурдс я огледа отблизо и се съгласи, че е мозайка. Беше направена от малки цветни камъчетата и представляваше тринайсет души, седнали на маса.
— Тайната вечеря — възкликна Йоаким благоговейно.
Лурдс натисна мозайката, но нищо не се случи. Насочи лъча на фенера си към стената.
— Проверете стените. Трябва да има още нещо. — После спря и се върна при мозайката. — Тайната вечеря. Така е била наречена от източноправославните християни. Павел е първият апостол, който я описва.
— В „Коринтяни I“, 11,23–26 — съгласи се Йоаким.
— Да. — Лурдс коленичи до мозайката. — Около тази вечеря са възникнали много легенди и митове. Бокалът, с който поднасяли виното, е припознаван от някои като Светия граал, него тръгнали да дирят крал Артур и рицарите на Кръглата маса. Предполага се също, че това сложило началото на евхаристията, споделянето на „кръвта и тялото“ Христови.
— Да, но какво общо има това с отварянето на вратата? — попита Олимпия.
Лурдс се усмихна самоуверено.
— Къде в православните църкви очакваш да откриеш изображението на „Тайната вечеря“?
Йоаким коленичи до него и също започна да опипва стената.
— Над светите двери.
— Да. Наричат ги още „царски двери“ или „красиви порти“. — Лурдс прокара пръсти по камъка. След малко усети, че има леко издаден мотив. Насочи лъча натам и избърса насъбралия се прахоляк. Усилията му бързо разкриха още три малки мозайки. Едната беше на мъж с ореол над главата.
— Светият дякон — обясни Лурдс. — Обикновено това е свети Стефан, свети Лоренцо или някой от останалите.
Втората мозайка изобразяваше гравирана врата, която изглеждаше като позлатена.
— Красивите порти — рече Йоаким. — Вратата, през която влиза Христос.
— Руската православна църква ги нарича „Червените двери“ — поясни Лурдс. — Но значението е едно и също.
Третата мозайка изобразяваше крилат ангел.
— Архангел Михаил? — попита Йоаким.
— Или архангел Гавраил — отвърна Лурдс и повдигна рамене. — Може и да е друг от архангелите.
— Какво значи това? — попита Клийна.
— Красивите двери — обади се един от монасите — са символ на покаянието, което вярващите не бива да забравят. Напомня им, че грехът отделя човека от господ.
— Последното, от което се нуждаем в момента, е урок по вероучение — изръмжа Клийна. — Ако не успеем да намерим бърз начин да се измъкнем оттук, ще ви въведат грубо при всевишния.
— Моля ви, не се отнасяйте с неуважение към божиите творения — отвърна монахът.
— Мисля, че разполагаме с изход — намеси се Лурдс. — „Тайната вечеря“ е над вратата. Залагам живота си на това.
— Ще се наложи — отвърна Олимпия.
— Явно са ни предоставени три избора — продължи Лурдс необезпокоявано. — Както съм готов да се обзаложа, че една от мозайките отваря вратата, така съм готов да се обзаложа и че другите две може да я заключат завинаги.
— Защо? — попита Йоаким.