— С удоволствие бих изпил чаша чай — каза той.
— Ами закуска?
— Имаме закуска?
— Ходих на пазар сутринта — обясни Олимпия. — Нищо кой знае какво, колкото да залъжем глада.
— Закуската силно ме заинтригува.
— Добре. Защо не си вземеш един душ и ще излезем да закусим на балкона. Слънцето току-що изгря и времето е идеално за ранно похапване.
— Наистина нямам време да…
— Томас — нежно го прекъсна тя и обгърна лицето му с ръце, все едно беше дете. — През последните четири дни стигна до пределите на човешката издръжливост. В момента си се забил в една точка и не виждаш нищо встрани. — Тя му се усмихна. — Вземи си душ. Закуси с една красива жена. Почини си. Дремни. После погледни свитъка с отпочинал поглед.
— Имаш право.
— Разбира се, че имам право. — Тя се наведе да го целуне. При това нежно докосване той си даде сметка, че беше пропуснал да сподели леглото й през последните четири дни.
Голяма ваканция, помисли си тъжно.
Олимпия го погледна и се усмихна.
— Май трябва да си вземеш и студен душ.
— Или — предложи Лурдс, като взе ръката й в своята и започна да целува пръстите й — ти можеш да дойдеш под душа с мен.
— И кой ще ти приготви закуската?
— Когато се върнем, чисти и доволни, ще ти помогна.
— Нали разбираш, че ако ни хванат, брат ми ще бъде покрусен.
— Подозирам, че ще трябва много повече от това, за да бъде покрусен брат ти.
Олимпия се поколеба само за миг; после кимна и го хвана за ръката.
Офисът на „Оушънвю“ някога беше приютявал външнотърговска фирма. Лурдс не беше научил цялата история от Йоаким, но главното изглежда беше, че дейността бе приключила внезапно.
Няколко дупки от куршуми и подозрителни на вид петна украсяваха стените и пода на два от задните кабинети. Лурдс умишлено избягваше да влиза там. Не вярваше в призраци, но не искаше да рискува с отрицателната енергия, която можеше да е останала.
Каквато и дейност да се беше извършвала в офисите, компанията беше добре оборудвана. Освен заседателната зала, където работеше Лурдс и която гледаше към крайбрежието и „Света София“, имаше още пет по-малки офиса, две бани — едната с малка душкабина и кухня. Монасите бяха донесли обикновени спални чували и кухненски съдове.
В момента офисите се даваха под наем. Лурдс не знаеше дали Йоаким се беше разбрал със собствениците или просто са се самонастанили. В крайна сметка нямаше голямо значение. Нямаше — не можеха — да останат дълго.
Освежен от душа, Лурдс помогна на Олимпия да приготви закуска от хляб, пресни плодове, сирена и наденички, които беше купила от пазара. После излязоха на балкона с кана тъмно турско кафе.
През последните дни някой — и Лурдс подозираше, че това бе Олимпия — беше донесъл стара маса и пет различни стола на малкия балкон с изглед към морето.
— Изненадана съм, че кучето ти пазач не се е появило още — каза Олимпия.
Лурдс се загледа във водата и крайбрежните ресторанти.
— Не смяташ ли, че си малко несправедлива към нея?
— Тя насила се вмъкна в групата ни.
— Може би.
— И то само защото провали първоначалното отвличане за Кайин и хората му.
— Доколкото си спомням, тя ме спаси от Кайин.
— Чак след като те отведе при него.
Лурдс не можеше да го оспори.
Намаза хлебчето с масло и го изяде замислено. Умът му още вреше от всички символи, които беше изучил през последните няколко дни. На няколко пъти му се беше сторило, че добиват смисъл, после смисълът му се изплъзваше.
— Малкото приятелче в ухото й също е проблем — отвърна Олимпия. — Откъде да знаем дали можем да му имаме доверие?
— Откъде знаеш, че е мъж?
Олимпия го изгледа.
— Моля те. Личи си по държанието й. Повярвай ми.
— Добре, вярвам ти.
Олимпия вдигна подноса, приборите и чашата и излезе, без нито дума повече.
Лурдс въздъхна уморено. Явно имаше два езика, които в момента не разбираше. Отпи от кафето си и долови раздвижване с периферното си зрение. Първоначално си помисли, че Олимпия се връща, но се оказа Клийна.
Младата жена имаше само две препечени филийки, грозде и парче пъпеш в чинията. Червената й коса беше хваната на опашка.