— Възнамерявате ли да ходите някъде през следващия един час? — попита тя.
— Не възнамерявам. Защо?
— Трябва да изпълня една поръчка.
Подозрение помрачи мислите му и той разбра, че го е прочела върху лицето му.
Клийна се усмихна и вдигна вежди.
— Нямате ли ми доверие?
— Имам ти — отвърна й Лурдс. — Доколкото мога.
— Толкова, колкото и на гаджето ви?
— Тя не ми е…
— Може друг да не е забелязал, че се измъкнахте заедно от душа преди броени минути, но аз ви видях. — Отхапа от пъпеша и сок се стече по брадичката й.
— В интерес на истината, мисля, че само аз ти вярвам.
— Сигурно. — Клийна погледна бележките, които стояха до чинията му. — Още ли не сте разгадали свитъка?
— Не, не съм.
— Вярвам във вас — отвърна простичко тя.
— Каква е поръчката ти? — Лурдс отхапа парче от пъпеша и усети сладостта му.
— Трябва да отида някъде.
— Къде?
Клийна тъжно му се усмихна:
— Изчерпа ли ви се доверието, професоре?
— Явно е станало дефицитна стока напоследък. От четири дни си с нас, но си най-мълчаливата от всички.
— Аз съм затворен човек.
— Затворените хора не налагат приятелството си на другите, като им опират пистолет в челото.
Клийна се усмихна.
— Трябва да признаете, че е много по-ефективно и дава по-бързи резултати.
— Предпочитам хората, които правят нещата по бавния начин.
— Невинаги има време.
— Искаш много, а даваш съвсем малко.
— Може би ви давам повече, отколкото подозирате.
Лурдс си пое дълбоко дъх.
— Стигаме до критичен момент в нашето партньорство. Явно имаме трудности с доверието, така че може би е време ти да започнеш да ми се доверяваш.
— Забравяте ли срещу кого сте изправен, професоре? Преследва ви армия от призраци, като съдя от „привиденията“, които бродят от Ирак. От друга страна, ви преследват Кайин и неговите хора. После идват и монасите.
— Те са на моя страна.
— За момента. Но не забравяйте: те не ви казаха всичко в началото. Гаджето ви — също. Според моята вяра спестяването на истината още се смята за лъжа. Щом като няма да вярвате на мен, направете си услуга и не вярвайте и на тях.
Преди Лурдс да успее да отговори, тя вдигна чинията си и кафената чаша и излезе. Той стоеше на сянка в прохладната утрин и я гледаше как се отдалечава. Не знаеше дали да се страхува от нея или за нея.
— Къде да спра, госпожице?
Клийна откъсна поглед от морето и огледа редицата магазини и барове от лявата страна на улицата. На доковете имаше круизери и туристите се вихреха наоколо с пълна сила. Амбулантните търговци хвалеха стоката си от входове и колички. Из уличките имаше малки сергии под чергила.
Повечето хора трудно биха се ориентирали в обстановката, но Клийна се надяваше, че тя ще й осигури лесен начин да изчезне, ако се стигнеше дотам.
— Тук. — Тя посочи едно интернет кафе с реклама от войнствени роботи, направени от неонови светлини. Витрината беше покрита с имена и плакати на известни игри.
— Разбира се, госпожице, веднага — Шофьорът премина през две платна — за малко не удари друго такси, което се движеше прекалено близо отзад — и се плъзна до бордюра.
Клийна остави на мъжа хубав бакшиш, но не чак такъв, че да я запомни, и слезе. Вля се в тълпата и се огледа.
— Севки — рече тя.
— Никого не съм видял още. — Той звучеше уморено и тя се почувства ужасно, че иска толкова много от него.
— А от монасите?
— Никой.
— Не мисля, че ме оставят да се движа сама, защото ми имат доверие.
— Вероятно си мислят, че ще ги вкараш в капан.
Клийна се ухили при тези думи. Мисълта, че монасите се страхуват от нея, я погъделичка приятно. Надуваха се и се правеха на много праведни.
Но не тях искаше да вкара в капан.
— Скоро ще видиш някого. Само не ме изпускай от поглед.
— Никога. Но да знаеш, че не съм съгласен с начина ти на действие.
— Пак ли? — Клийна дръпна вратата на интернет кафето и влезе в мрака. Свали си слънчевите очила и огледа внимателно огромното помещение.
Редовните клиенти бяха заели повечето от трийсетте или четирийсетте компютъра, разположени вътре. Почти всички играеха онлайн или сърфираха из порносайтове. Понякога правеха и двете едновременно.