Но той беше успял. И сега знаеше какво се бяха опитвали да разберат през последните осем века Йоаким и предшествениците му.
Въпреки това при всичко, което знаеше, Лурдс не беше наясно каква ще се окаже цената в края на краищата. Свитъкът на радостта трябваше да е нещо повече от документ, прогонващ дявола. Ако не друго, той знаеше, че собственото му любопитство ще е прекалено силно, за да устои.
Поемайки си дълбоко дъх, Лурдс взе бутилката от барплота и потърка с нея челото си. Студенината й облекчи пулсиращото главоболие, което започваше.
— Наясно си с това, което говориш, нали? — попита той след малко. — Ако ни заловят, единственото ни извинение за свършеното досега ще е, че дяволът ни е накарал да го сторим.
— Може би трябва да се погрижим да не ни заловят — предложи Йоаким.
— Като се има предвид къде трябва да отидем, какво трябва да направим, както и кой ни издирва, това е слабо вероятно, нали така? — Лурдс изсумтя ядосано, взе си още една бира от хладилника и излезе на балкона.
Клийна напъха пистолета под бедрото си, докато караше бързо през натовареното движение.
— Ако направиш някоя глупост — каза тя на мъжа, когото беше похитила, — ще те убия.
Той не отвърна нищо, продължи да стиска юмруци, за да възвърне чувствителността в изтръпналите си ръце. В погледа му имаше гняв и предизвикателство, но и страх.
— Трябва да оставиш колата — посъветва я Севки. — В нея има джипиес локатор. Това е стандартна процедура.
Клийна не се беше сетила за това, но така или иначе не възнамеряваше да остава задълго в нея.
— Как се казваш?
— Отвличането ми ще ти докара доживотна присъда без право на обжалване — отвърна той злобно. — Гарантирам ти го.
Тя го изгледа.
— Значи, ако те гръмна, няма кой знае колко да влоша положението си. — Вдигна пистолета и го простреля в лявото бедро. В затвореното пространство на колата пронизителният пукот на пистолета отекна като гръмотевица.
Мъжът зави от болка и изненада и се хвана за ранения крак. Кръв протече през пръстите му, но не беше от артерията.
— Не е много страшно — рече Клийна. — Но след следващия изстрел ще имаш нужда от възстановителна операция на коляното. Може да останеш сакат.
Мъжът я наруга.
— Следи от преследване? — попита тя Севки.
— Да.
Стомахът й се сви и тя подуши кръвта на мъжа.
— На десет пресечки са и се приближават — уведоми я Севки.
Клийна прецени, че разполага най-много с две минути, преди преследвачите да я настигнат. Зави рязко в първата пресечка и усети как коланът се вряза в гърдите й, когато качи колата на бордюра.
Паркира в средата на улицата, слезе, заобиколи от другата страна и издърпа жертвата си. Той се правеше на безпомощен, макар и не без основание.
— Върви! — заповяда му Клийна. — Или ще се погрижа никога вече да не можеш да ходиш.
Мъжът тръгна, като щадеше ранения си крак. Оставяше кървава диря по напуканите камъни.
В края на улицата, когато преследвачите бяха все още на две пресечки от тях, Клийна зави към един паркинг. Младо момче излезе от будката да ги посрещне.
— Мога ли да ви помогна?
Клийна посочи най-близкия седан.
— Искам ключовете за тази кола.
— Къде е билетът ви?
Тя му показа пистолета. Очите му се разшириха и той бръкна през прозореца да вземе ключовете. Клийна също бръкна вътре и отскубна телефонния кабел от стената.
— Ще дойдат да ме търсят едни мъже — предупреди го тя. — Американци. Ще бъдат груби и ти няма да искаш да говориш с тях, защото няма да се държат приятелски. Разбра ли ме?
Младежът кимна, изглеждаше паникьосан.
— Понякога английският ми не е толкова добър.
— Вероятно ще ти набият добър английски в главата, ако имат възможност. — Клийна посочи кървавата следа, оставена от жертвата й. — Може и да не ме проследят дотук, но мисля, че ще го направят.
Тя отвори вратата на седана и бутна пленника си вътре. Доусън изстена и се стовари върху седалката. Клийна заобиколи колата и се пъхна зад волана. Двигателят запали незабавно. Тя излезе на заден от паркинга и зави обратно в уличката.
Отдалечи се от джипа, който беше зарязала. В огледалото за обратно виждане видя как една кола спира зад него. Преди да излезе от улицата, пристигна и втора.