— Освен ако не познаваш друг Елиът Уебстър, който може да дава заповеди на ЦРУ.
— Вицепрезидент Уебстър е там — обади се един от монасите.
— Къде? — попита Лурдс.
Мъжът кимна към телевизора.
— Там. В Саудитска Арабия. На миротворческа мисия. Макар че всички знаят, че е отишъл да говори за американските и европейските бизнес интереси и капиталовложения там. В момента е малко или много заложник в страната.
23.
Икономическият град на крал Абдула
Саудитска Арабия
24 март 2010
— Господи! — възкликна Вики Деанджело, докато стоеше до Уебстър и наблюдаваше как цял ред сгради на Финансовия остров избухват в пламъци. Пожар избухна над тъмната вода в пристанището и се отрази в надигащите се вълни. — Те са полудели.
Уебстър си помисли, че господ няма нищо общо със случващото се в Саудитска Арабия. В интерес на истината, беше сигурен в това. За малко не се разсмя от тази мисъл.
— Знаете ли, шефе — обади се Тристан Хамилтън, в гласа му се долавяше притеснение, — май е добра идея да се отдръпнем от прозорците. Дори и никой да не реши да стреля насам, ударната вълна може да ни застигне. Ако прозорците избухнат, летящите стъкла могат да ви срежат като хамбургер.
— Ще се оправим — успокои го Уебстър. — Няма да пострадаме.
— Не знам за вас — отвърна Хамилтън, — но някои от приятелите ми са силно разтревожени, че бунтовниците палят петролните полета като фойерверки. Когато хората се изнервят така, може да стане нещо. Съединените щати не могат без петрол. Страната ни ще стане на пух и прах без него.
— Това е една от причините да настоявам за развитието на технологията ми — обади се Стивън Нейпиър.
— Само хвърляш прах в очите на хората, друже — отвърна Хамилтън. — Знам, че много от големите ти инвеститори са от петролния бранш, а и ти имаш големи дялове в петролни корпорации. Ако тази крава пресъхне и ти ще пострадаш.
Нов, още по-силен взрив раздра нощното небе. Експлозията разтресе тялото на Уебстър с няколко секунди закъснение.
Хамилтън изруга.
Телефонът на Вики иззвъня. Тя го вдигна и се отдалечи, говореше бързо.
Уебстър се запъти към бара и си наля още едно питие.
— Няма да ми се разсърдите, ако кажа, че изглеждате ужасно спокоен — рече Нейпиър на Уебстър, когато той се приближи до него.
— Спокоен съм — отвърна Уебстър и отново се извърна към прозореца! — Американският флот чака в морето. Трябва да кажа само една дума и тюлените ще дойдат да ни измъкнат.
— Добре е да го знам.
Уебстър пресуши чашата си и си наля нова.
— Защо не ги извикате тогава?
— Защото не е дошъл моментът. Знаеш колко е важен точният момент, Стивън. Колко близо си до този алтернативен източник на гориво?
Нейпиър са поколеба.
— Мисля, че няма да преувелича, ако ви кажа, че сме по-близо, отколкото всички предполагат.
— Не, няма.
— Но подходящият момент за новия енергиен източник трудно ще се уцели.
— Защото ако чакаш прекалено дълго, ще трябва да наваксваш в свит пазар, който няма да може да ти плати максимално. А ако го изкараш прекалено рано и хората откажат да преминат на него, ще бъдеш принуден да продаваш много по-евтино само за да не фалираш.
Нейпиър кимна.
— Наясно сте.
— Така е. Когато по време на Втората световна война повечето предприятия на тежката индустрия били унищожени, трябвало да започнат от нулата. В резултат използвали по-добро оборудване и създали много по-добра продукция от американската промишленост. Просто така. Освен това били извън американската икономика. САЩ просто вдигнали митата достатъчно, за да помогнат на американската автомобилна индустрия да не фалира. До 1987 година, когато японците спасиха американския долар. След това бяха постигнати нови договорености, които позволиха на част от японския внос да навлезе в страната, като заобиколи митата.
— През следващите двайсет години продажбите на японски коли започнаха да надвишават местното производство — допълни Нейпиър. — И вижте състоянието на автомобилната промишленост днес. — Той отпи от питието си. — Можем да продадем моя продукт в Америка.
— Но това не е единственият пазар, който искаш.
— Не.
— Искаш всичко. Световният пазар. Иначе не си заслужава.