— Винаги сме създавали подобно впечатление. От много отдавна сме в добри отношения с тях — до присъствието ни в Ирак да подкрепим шиитите.
— Знам, но сега се носят слухове, че Съединените щати възнамеряват да се възползват от размириците и да окупират страната.
— И двамата знаем, че това не е вярно. — Но точно това беше замислил Уебстър.
— Не напълно — отвърна президентът.
— Какво искаш да кажеш?
— Чух да се говори, че някои американски корпорации възнамеряват да използват наемници, за да защитят активите си там.
— Едва ли можеш да ги виниш — Уебстър наблюдаваше как огромен товарен кораб избухва в пристанището. — Нито принц Халид, нито враговете му ги е грижа за цивилните щети. Корпорациите ще загубят милиони до сутринта. Тези загуби не означават нищо за саудитците. Икономиката им ще остане стабилна. Те имат това, което искат всички, и то е на безопасно място под земята. След като пожарите угаснат и прахолякът се уталожи, корпорации ще се редят отново да плащат за правото да сондират.
— Само засега — отвърна Уегънър. — Това ще се промени, когато повече не се нуждаем от петрола им.
— Нещата вечно се променят.
— Но дотогава трябва да запазим статуквото, доколкото можем.
Военен хеликоптер прелетя смущаващо близо до сградата. Хамилтън и Нейпиър се отдръпнаха от прозореца. В следващия миг хеликоптерът изстреля серия ракети, които превърнаха улицата пред хотела в купчина горящи отломки. Канонадата разтресе сградата под краката на Уебстър. Дим се изви нагоре и веднага замъгли бойното поле.
Уегънър изруга.
— Това твоят хотел ли е?
Уебстър погледна към екрана на телевизора и видя, че наистина дават хотела. Почуди се дали хората на Вики Деанджело са последвали група шиити дотук, или са се върнали с надежда да намерят убежище.
В следващия миг огнена вълна помете предната страна на сградата. Пламъците моментално опустошиха зеленината пред хотела. Само миг по-късно скъпата фасада се запали и стъклата почерняха, преди прозорците да се спукат и разпаднат.
— Да — рече Уебстър. — Това е нашият хотел.
— Елиът, не можеш да рискуваш така. Трябва да измъкнеш и себе си, и хората си оттам, още сега.
— И къде да отидем?
— Флотът ви чака. На борда има хора, които могат да ви изкарат оттам.
— Не съм убеден, че сме свършили тук.
— В граничните зони вече се стреля без предупреждение.
— Знам, но ако Съединените щати изпратят военни сили в страната — дори за да спасят вицепрезидента, — граничните зони ще подпалят пожар, който ще обхване целия Близък изток. Действията ни ще бъдат изтълкувани от сунитите като подкрепа за шиитите. Шиитите ще изтълкуват тези действия като липса на вяра и слабост в сунитите. — Уебстър замълча. — Между чука и наковалнята сме, Майк. Не искам да взимам прибързани решения.
— Хотелът ти гори — отвърна Уегънър. — Ако не друго, ще закъснееш с решенията.
— Много американци работят в тази страна — отвърна Уебстър. — Наши хора, Майк. Хора, които ние с теб сме се заклели да защитаваме. Не мога да ги изоставя. — Той замълча, знаеше, че дърпа всяка нарцистична и патриотична струна у Уегънър. — Ако решим да ме изведеш оттук, искам всички американци да бъдат изведени от града. Когато приключим мандата си, искам да си ида със салют, а не като страхливец. Не искам да ме запомнят като вицепрезидента, който си е подвил опашката и е избягал от Саудитска Арабия, оставяйки всичките си сънародници да умрат.
Уегънър замълча за миг.
По телевизията долният етаж на хотела изведнъж се изпълни със снежна виелица. Уебстър знаеше, че противопожарната система се е задействала. Саудитски военни части караха две пожарникарски коли към хотела. За секунди отрядите развиха маркучите и заляха огъня с вода.
— Знаеш ли какво искаш, Елиът? — попита Уегънър.
— Начин да осигурим безопасността на хората си. Както обещахме.
— За да го направим, трябва да създадем американски плацдарм в близост до местоположението ти. Трябва да контролираме терена. На саудитците… на принц Халид няма да му хареса, защото ще изглежда така, сякаш подкопаваме властта му и му нямаме доверие.
— Знам. Но може би точно от това има нужда. Що се отнася до властта на принца, много хора я клатят в момента. — Уебстър беше твърдо решен да се наложи.
— И не мислиш, че това ще предизвика международен конфликт?